2 Няма да викне, нито да въззове,
Нито ще направи гласа си да се чуе по вън.

3 Тръст смазана не ще пречупи,
И замъждяло свещило от лен не ще угаси:
Ще изнесе съд с истина.

4 Няма да изчезне нито да малодушествува
Доде тури съд на земята;
И островите ще очакват неговия закон.

5 Така говори Бог, Господ,
Който направи небесата и ги простре,
Който разпростре земята с произведенията й,
Който дава дихание на людете които са на нея,
И дух на тези които ходят по нея:

6 Аз Господ те призвах в правда,
И ще те взема за ръка,
И ще те пазя, и ще те поставя завет на людете,
Светлина на езичниците,

7 За да отвориш очите на слепите,
Да извадиш затворените от затвор,
Седещите в тъмнина из дома на тъмницата.

8 Аз съм Господ: това е моето име;
И не ща да дам славата си другиму,
Нито хвалата си на истуканите.

9 Ето, сбъдоха се онези неща които са от начало предсказани,
И аз ви известявам нови:
Преди да изникнат, казвам ви ги.

10 Пейте Господу песен нова,
Хвалата му от краищата на земята,
Вие които слазяте в морето, и всичко което е в него, -
Острови, и вие които живеете на тях.

11 Пустинята и градовете й нека възвишат глас,
Селата в които живее Кидар:
Да пеят жителите на Села,
Да възклицават от върховете на горите,

12 Да дадат слава Господу,
И да възвестят хвалата му в островите.

13 Господ ще излезе като силен,
Ще възбуди ревност като ратник;
Ще извика, ей, ще изрикае,
Ще превъзмогне над враговете си.

14 От много време млъкнах,
Останах тих, удържах себе си:
Сега ще викна както раждащата:
Ще низвърна купно и погълна.

15 Ще запустя гори и хълмове,
И изсуша всичката им трева;
И ще направя реките острови,
И езерата ще изсуша.

16 И ще доведа слепите през път който не са знаели,
Ще ги водя в пътеки които не са знаели:
Тъмнината ще направя виделина пред тях, и кривите пътища прави.
Това ще направя за тях, и няма да ги оставя.

17 Ще се върнат назад, съвсем ще се посрамят
Които уповават на ваяните,
Които говорят на леяните:
Вие сте наши богове.

18 Слушайте, глухи,
И погледнете, слепи, да видите.

19 Кой е слеп освен раба ми,
Или глух както вестителят ми когото проводих?
Кой е слеп както преданият Богу,
И слеп както рабът Господен?

20 Гледаш много, но не съглеждаш:
Отваряш уши, но не чуеш.

21 Господ му стана благомисленик заради правдата си:
Ще увеличи закона, и ще го направи почтен.

22 Но те са ограбени и оголени люде:
Всичките са впримчени в пещери
И скрити в тъмници:
Разхищение са, и няма избавител:
Обир са, и никой не казва: Върни го.

23 Кой от вас ще даде ухо на това?
Кой ще внимае и слуша за бъдещето?

24 Кой предаде Якова на обир,
И Израиля на грабители?
Не Господ ли на когото съгрешихме?
Защото не рачиха да ходят в пътищата му,
Нито послушаха закона му.

25 За то изле на него върлостта на гнева си
И буйността на бранта,
Която го опали от всякъде, но той не разумя,
И го изгори, но той не тури това на сърдце.