1 Но сега слушай, рабе мой, Якове,
И Израилю, когото аз избрах:

2 Така говори Господ който те е направил
И те е създал из утробата, и ще ти помага:
Не бой се, рабе мой, Якове,
И ти, Иесуруне, когото аз избрах.

3 Защото ще изливам вода на жедния,
И реки на сухата земя:
Ще изливам Духа си на семето ти,
И благословението си на внуците ти;

4 И ще прозябнат както между трева,
Като върби при текущи води.

5 Един ще говори: Аз съм Господен;
А друг ще се нарича с името Яковово;
А друг ще се подписва с ръката си Господу,
И ще се нарича с името Израилево.

6 Така говори Господ, Царят Израилев,
Неговът Изкупител, Господ Саваот:
Аз съм първий, аз и последний;
И освен мене няма Бог.

7 И от когато съм поставил древните люде
Кой може да извика както аз,
И да възвести това и да ми го изложи?
Нека си известят гредущите и бъдещите.

8 Не бойте се нито треперете:
Не те ли направих да чуеш, и не ти ли възвестих това от тогаз?
Ей, вие сте ми свидетели, -
Има ли Бог освен мене?
Наистина няма Канара: аз никого не зная.

9 Които правят истукани, всички са суета;
И многорачителните тям са безполезни;
И те са свидетели тям:
Не видят и не разумяват,
За да се посрамят.

10 Кой е създал бог,
Или е излял истукан който нищо не ползува?

11 Ето, всичките му другари ще се посрамят:
Художниците, и те са от человеци:
Нека се съберат всички, нека предстанат:
Ще се убоят, ще се посрамят купно.

12 Ковачът кове топор,
И работи във въглищата, и с чуковете го образува,
И прави го със силата на мишците си:
Най-паче огладнява и изнемощява,
Вода не пие и ослабява.

13 Дърводелецът простира връвта, начертава го с писалка,
Работи го с резци,
Начертава го с пергел,
И прави го по человечески образ,
Според человеческа красота,
За да стои в къща.

14 Сече си кедри,
И взема пърнар и дъб
Които си избира между дърветата на дъбравата:
Насажда бор, и дъждът го наращава.

15 И става на человека за горене;
И от него взема той и се топли;
Още го гори, и пече хлеб:
Истото прави бог, и му се кланя:
Прави го истукан, и коленичи пред него!

16 Половината му гори в огън:
С другата половина готви месо да яде:
Пече печеното, и се насища;
И грее се, и казва:
Ох! стоплих се, видях огъня!

17 И осталото му прави бог, истукана си:
Коленичи пред него и му се кланя,
И му се моли и казва:
Избави ме, защото ти си мой бог!

18 Те не знаят нито разумяват;
Защото се затвориха очите им да не гледат,
И сърдцата им за да не разумяват.

19 И никой не размисля в сърдцето си,
Нито има знание нито разум та да рече:
Половината му изгорих на огън,
Още и хляб изпекох на въглищата му,
Опекох месо та ядох:
После ще направя ли остатъка му гнусота?
Ще се поклоня ли на пън от дърво?

20 Пасе пепел: измаменото му сърдце го заблуди,
Та не може да освободи душата си нито да рече:
Това в десницата ми не е ли лъжа?

21 Помни това, Якове,
И Израилю, защото ми си раб:
Аз те създадох: мой раб си:
Израилю, не ще бъдеш забравен от мене.

22 Изгладих както гъста мъгла престъпленията ти,
И както облак греховете ти:
Върни се при мене; защото аз те изкупих.

23 Възпейте радостно, небеса; защото Господ направи това:
Възкликнете, най-долни земни страни:
Извадете глас весел, гори,
Дъбрави, и всички дървета в тях;
Защото Господ изкупи Якова,
И се прослави в Израиля.

24 Така говори Господ изкупителят ти,
Който те е създал из утробата:
Аз съм Господ който направих всичко:
Сам разпрострях небесата,
И разстлах земята от себе си;

25 Който осуетявам знаменията на прелъстителите,
И обуявам чародеите;
Който превръщам мъдрите,
И знаянето им обръщам на глупост;

26 Който утвърждавам думата на своя раб,
И изпълням съвета на моите вестители;
Който говоря за Ерусалим: Ще се насели,
И за Юдините градове: Ще се съградят,
И аз ще възправя развалините му;

27 Който казвам на бездната: Изсъхни,
И ще пресуша реките ти;

28 Който говоря за Кира: Той е пастир мой,
И ще изпълни всичките ми щения;
И казвам на Ерусалим: Ще се съградиш,
И на храма: Ще се турят основанията ти.