1 Падна Вил, наведе се Нево:
Идолите им се туриха на животни и скотове:
Товарът който вие носите стана тегота на умореното животно.

2 Наведоха се, паднаха купно:
Не могат да отърват товара,
Но и те отиват в плен.

3 Слушайте ме, доме Яковов,
И всички остатъче от Израилевия дом,
Вие дигнатите от мене още от утробата,
Носените още от ложесната:

4 И до старостта ви аз съм истият,
И до седина аз ще ви нося:
Аз ви направих, и аз ще ви дигна;
Ей, аз ще ви нося и спася.

5 Кому ще ме уподобите и ще ме сравните и съразмерите,
Та да бъдем подобни?

6 Изсипват злато из мешеца,
И претеглят сребро с вес:
Наемат златар, та го направя бог:
После падат и се покланят:

7 Дигат го на рамо и носят го
Та го турят на местото му, и стои там:
Няма да мръдне от местото си;
Още и викат към него, но не може да отговори
Нито да ги избави от бедата им.

8 Помнете това, и покажете се мъже:
Докарайте това на ума си, отстъпници.

9 Помнете по-прежните от начало;
Защото аз съм Бог, и няма друг:
Аз съм Бог, и няма подобен мене,

10 Който от начало възвестявам свършъка,
И от по-напред нестаналите,
И казвам: Съветът ми ще стане,
И ще свърша всичкото си щение;

11 Който зова хищната птица от изток,
Мъжа на съвета ми от далечна земя;
Ей, рекох, и ще направя да стане:
Намислих, и ще го извърша.

12 Слушайте ме, жестокосърдечни,
Вие които сте далеч от правдата.

13 Приближих правдата си: не ще да е далеч;
И спасението ми няма да закъснее;
И ще дам в Сион спасение
На Израиля славата си.