1 Сега ще пея на любезния си
Песен на обичния си заради лозето му.
Любезний ми имаше лозе
На много тлъсто бърдо.

2 Обкопа го, и очисти го от каменете,
И насади го с избрана лоза,
И съгради стълп всред него,
И направи още и жлеб в него;
И очакваше да роди грозде;
Но роди кисъл.

3 И сега, Ерусалимски жители и мъже Юдини,
Съдете, моля, между мене и лозето ми.

4 Що бе възможно да направя още на лозето си,
И не му направих?
Защо, доде очаквах да роди грозде,
Роди кисъл?

5 И сега, ето, ще ви кажа
Що ще направя аз на лозето си:
Ще отнема плета му, и то ще се похара:
Ще разваля стената му, и ще се потъпче;

6 И ще го направя пусто:
Не ще да се обреже нито прекопае,
Но ще проникнат там глогове и шипци;
Ще заповядам още на облаците
Да не одъждят дъжд на него.

7 Защото лозето на Господа Саваота е Израилевий дом,
И Юдините мъже възлюбленият негов сад;
И очакваше съд, но ето кръвопролитие, -
Правда, но ето вопъл.

8 Горко на онези които присъединяват къща с къща,
И събират нива с нива,
Доде не остане место,
И да останете вие сами всред земята!

9 В ушите ми Господ Саваот говори:
Наистина много къщи ще останат в запустение,
Големи и хубави, без жители;

10 Ей, десет уврата на лозе ще дадат един ват,
И един кор семе ще даде една ефа.

11 Горко на онези които подраняват сутрина и търсят сикера,
Които следват до вечер доде ги разпали виното!

12 И с китара, и псалтир, и тъпан, и свирка,
И с вино са техните пирове;
И не се взират в делото Господне,
И не видят действието на ръцете му.

13 За това моите люде са закарани в плен, -
Поради незнанието,
И почтените им умират от глад,
И множеството им изсъхна от жажда.

14 За това се разшири ад,
И отвори чрезмерно устата си;
И ще слязат в него славата им,
И множеството им, и метежът им,
И които се веселят у тях.

15 И ще се наведе простолюдин,
И ще се унижи големец,
И очите на високите ще се унижат;

16 А Господ Саваот ще се възвиси чрез съд,
И Бог светий ще се освети чрез правда.

17 Тогаз агънците ще се пасат според обичая си,
И чужди ще ядат пустите места на тлъстите.

18 Горко на онези които привличат беззаконието с въжа на суета,
И греха като с ремици на кола, -

19 Които казват: Нека спеши,
Нека прибързва делото си,
За да видим;
И съветът на Светаго Израилева
Нека приближи и нека дойде,
За да разумеем!

20 Горко на онези които наричат злото добро, а доброто зло;
Които турят тъмнина за виделина, а виделина за тъмнина;
Които турят горчиво за сладко, и сладко за горчиво!

21 Горко на мъдрите в очите им,
И на разумните пред себе им!

22 Горко на онези които са юнаци за да пият вино,
И крепки за да размесват сикера, -

23 Които оправдават беззакония за дарове,
И отнемат от праведния правото му!

24 За това, както огнений език пояжда плевата,
И сламата се губи в пламика,
Така коренът им ще стане като гнилота,
И цветът им ще възлезе като прах;
Защото отхвърлиха закона на Господа Саваота,
И презреха думата на Светаго Израилева.

25 За туй гневът Господен се разпали против людете му,
И простря ръката си против тях та ги порази;
И горите треперяха,
И труповете им станаха като гной всред пътищата.
С всичко това гневът му не се повърна;
Но ръката му е още прострена.

26 И ще дигне знаме за народите от далеч,
И ще им засвири от край земята;
И, ето, скоро ще дойдат бързом.

27 Никой не ще се умори нито ще се спъне между тях:
Никой не ще задреме нито ще заспи,
Нито поясът от чреслата им ще се развърже,
Нито ремикът на обущата им ще се скъса,

28 На които стрелите са остри,
И всичките им лъкове запнати:
Копитата на конете им ще се мият като кремен,
И колесата им като вихрушка,

29 Ревът им като на лъв:
Ще реват като млади лъвове;
Ей, ще рикаят, и ще сграбят лова и ще го завлекат;
И не ще има кой да го отърве.

30 И в онзи ден ще рикаят против тях като морский шум;
И те ще погледнат на земята, и ето тъмнина, скърб,
И виделината помръкнала в облаците й.