1 Слушайте мене, вие които следвате правдата,
Които търсите Господа:
Погледнете на канарата от която сте отсечени,
И в дупката на рова из който сте изкопани.

2 Погледнете на Авраама отца си,
И на Сарра която ви е родила;
Защото го повикнах като бе един,
И го благослових, и го умножих;

3 Защото Господ ще утеши Сиона:
Той ще утеши всичките му запустели места,
И ще направи пустинята му като Едем,
И пустотата му като рай Господен:
Веселие и радост ще се намерва в него,
Славословие, и глас на хваление.

4 Слушайте ме, люде мои,
И дайте ми слушане, народе мой;
Защото закон ще излезе от мене,
И ще поставя съда си за видело на народите.

5 Правдата ми наближава:
Спасението ми излезе;
И мишците ми ще съдят народите:
Островите ще ме чакат
И ще се надеят на мишцата ми.

6 Подигнете очите си на небесата,
И погледнете на земята долу;
Защото небесата ще изчезнат като дим,
И земята ще овехтее като дреха,
И които живеят на нея подобно ще умрат;
Но спасението ми ще бъде във век,
И правдата ми няма да оскудее.

7 Слушайте мене, вие които знаете правда,
Люде които имате в сърдцето си закона ми:
Не бойте се от поношението на человеците,
Нито се смущавайте от укорите им.

8 Защото като дреха ще ги пояде молец,
И като вълна ще ги пояде червей;
Но правдата ми ще пребъде във век,
И спасението ми в родове на родове.

9 Събуди се, събуди се, облечи се със сила, мишцо Господня!
Стани както в древните дни, във ветхите родове!
Не си ли ти която си съсекла Раав,
И смъртно ранила ламята?

10 Не си ли ти която си изсушила морето,
Водите на голямата бездна?
Която си направила морските дълбочини
Път за прехождане на избавените?

11 И изкупените Господни ще се върнат,
И ще дойдат с възклицание в Сион;
И вечно веселие ще бъде на главата им:
Радост и веселие ще придобият,
И скърбта и въздиханието ще побегнат.

12 Аз, аз съм който ви утешавам:
Кой си ти та се боиш от смъртен человек,
И от человечески син който ще стане като трева;

13 И си забравил Господа който те създаде,
Който разпростре небесата, и основа земята;
И боиш се непрестанно всеки ден
От лютостта на притеснителя,
Като че бе готов да изтреби?
И де е сега лютостта на притеснителя?

14 Вързаният скоро ще се развърже,
И няма да умре в рова
Нито ще се лиши от хлеба си;

15 Защото аз съм Господ Бог твой
Който запрещавам на морето когато шумят вълните му:
Господ Саваот името ми.

16 И турих словата си в устата ти,
И те покрих в сянката на ръката си,
За да утвърдя небесата, и основа земята,
И да река на Сиона: Ти си народ мой.

17 Събуди се, събуди се, стани, дъщи на Ерусалим,
Ти която си пила от ръката на Господа чашата на яростта му:
Пила си, и изпразднила си и самото дрождие
На чашата на омайването.

18 От всичките синове които е родила
Няма кой да я води;
Нито има, от всичките синове които е изхранила,
Който да я държи за ръка.

19 Двете тези беди дойдоха върх тебе.
Кой ще те пожали? –
Гибел и изтребление, и глад и нож:
С що да те утеша?

20 Синовете ти премреха:
Лежат по всичките кръстопътища
Както орикс в мрежа:
Пълни са с яростта Господня,
От прещението на твоя Бог.

21 За то слушай сега това, ти оскърбена,
И опиена, но не с вино:

22 Така говори Господ твой Иеова,
Бог твой, който защищава съда на людете си:
Ето, взех от ръката ти чашата на омайването,
Дрождието на чашата на яростта си:
Ти няма вече да я пиеш.

23 И ще я туря в ръката на притеснителите ти
Които рекоха на душата ти:
Падни ничком за да минем по тебе;
И ти си турила гърба си като земя
И като път за тези които минуват.