1 Кой повярва на известието ни?
И мишцата Господня кому се откри?

2 Защото възлезе пред него както отрасъл,
И както корен от суха земя:
Нямаше вид нито великолепие, та да го видим,
Нито благообразие, та да го желаем.

3 Презрен и отхвърлен от человеците:
человек на скърби и навикнал на болест;
И, както человек от когото отвръща някой лице, презрен бе,
И за нищо го не вменихме.

4 Той наистина взе на себе си болестите ни,
И със скърбите ни се натовари;
А ние го възмнехме уязвен,
Поразен от Бога, и оскърбен.

5 Но той биде наранен заради престъпленията ни,
Биен биде заради беззаконията ни:
Наказанието биде на него за нашия мир;
И с неговите рани ние се изцелихме.

6 Всички ние се заблудихме както овци:
Отбихме се всеки в пътя си;
И Господ възложи на него беззаконието на всинца ни.

7 Той бе насилван и озлобен,
Но не отвори устата си:
Както агне водено на заклание,
И както овца пред стригачите си безгласна,
Така не отвори устата си.

8 чрез угнетение и съдба биде грабнат;
А за рода му кой ще повествува?
Защото се отсече от земята на живите:
Заради престъплението на людете ми биде уязвен.

9 И гробът му се определи при злодеите;
Но в смъртта си остана с богатия,
Защото не бе направил неправда,
И нямаше лъст в устата му.

10 Но Господ благоволи да го предаде на биене и на страдание.
Когато дадеш душата му приношение за престъпление,
Ще види семе, ще продължи дните си,
И волята Господня ще благоуспее в ръката му.

11 Ще види плодовете от труда на душата си и ще се насити;
Праведният ми раб ще оправдае мнозина чрез опознанието си,
Защото той ще се натовари с беззаконията им.

12 За то ще му дам дял с големите;
И със силните ще раздели корист,
Защото предаде себе си на смърт,
И с престъпници се счете;
И той взе на себе си греховете на мнозина,
И ще ходатайствува за престъпниците.