1 Праведният загинва, и никой не туря на сърдце;
И благочестивите человеци се вземат от земята, без да разумева некой
че праведният се взема преди злото.

2 Ще влезе в мир:
Които ходят в правостта си
Ще си починат на леглото си.

3 А вие, синове на гледачка,
Семе на прелюбодей и на блудница, приближете се тук.

4 Над кого се забавяте?
против кого сте разширили уста и сте изплевили език?
Не сте ли чада на престъпление, семе на лъжа,

5 Разжигаеми към идолите
Под всяко зелено дърво,
Колите чадата в дебрите,
Под разселините на канарите?

6 Делът ти е между камичетата на потоците:
Те са, те ти са наследие,
И тям си излела възлияния,
Принесла си хлебно приношение:
С това ще мога ли да се утешя?

7 На висока и възвишена гора си турила леглото си,
И там си възлезла да принесеш жъртва.

8 И зад дверите и дверостълпите поставила си помена си;
Защото си се открила другиму освен мене,
И си възлезла: разширила си леглото си, и съгласила си се с тях:
Възлюбила си техното легло:
Избрала си место за него.

9 Отишла си даже при царя с помазания,
И умножила си ароматите си,
И проводила си далеч посланниците си,
И смирила си себе си дори до ада.

10 И уморила си се от дългия път;
Но не си рекла: Няма надежда:
Намерила си живеене в ръката си;
За това не си запрела.

11 И от кого си се устрашила или убояла да та излъжеш
И да ме не поменеш,
Нито да ме туриш в сърдцето си?
Не е ли защото аз млъкнах, и даже от много време
Ти се не убоя от мене?

12 Аз ще известя правдата ти, и делата ти,
Които не ще да те ползуват.

13 Когато викнеш, нека те отърват онези които си събрала;
Но ветърът ще отнесе всички тях:
Едно подухване ще ги вземе;
А който уповава на мене ще наследи земята,
И ще придобие светата моя гора.

14 И ще рече: Възвишете, възвишете, пригответе пътя,
Отмахнете препъванията от пътя на моите люде.

15 Защото така говори Всевишний и Превъзнесений,
Който живее във вечността, на когото името е Светий:
Аз обитавам на високо и свето место,
Още със съкрушения в сърдце и смирения духом,
За да оживявам духа на смирените,
И да оживявам сърдцето на съкрушените,

16 Защото не ще бъда вечно в съдба,
Нито ще бъда всекога гневен;
Понеже тогаз биха премрели пред мене
Духът и душите които съм направил.

17 Заради беззаконието на лакомството му се разгневих
И го поразих: отвърнах лицето си и се разгневих;
Но той последва упорно пътя на сърдцето си.

18 Видех пътищата му, и ще го изцеля;
И ще го водя, и ще въздам пак утешения
Нему и на оскърбените му.

19 Аз създавам плода на устните:
Мир, мир, на далечния и на ближния,
Говори Господ; и ще го изцеля.

20 А нечестивите са като развълнуваното море
Когато не може да се утиши:
Водите му изхвърлят тиня и кал.

21 Мир няма за нечестивите, говори Бог мой.