1 Извикай яко, не се щади:
Възвиси гласа си като тръба
Та възвести на людете ми беззаконията им,
И на Якововия дом греховете им.

2 Но те ме търсят всеки ден
И желаят да учат пътищата ми,
Като народ който е направил правда,
И не е оставил съдбата на Бога си:
Те искат от мене съдби на правда,
Желаят да приближат при Бога.

3 Защо постихме, казват, а ти не си видел?
Смирихме душата си, а ти не щеш да знаеш?
Ето, в деня на постите си намирате сласт,
Та с жестокост изисквате всите си работания.

4 Ето, вие постите за препирания и карания,
И да биете с нечестиви пестници:
Не постете както днес
За да се чуе горе гласът ви.

5 Такъв ли е постът който аз избрах,
Ден в който да смирява человек душата си? –
Да навожда главата си като ситник,
И да си постила вретище и пепел?
Това ли ще наречеш пост и ден угоден Господу?

6 Постът който аз избрах, не е ли този, -
Да развързваш узите на злото,
Да отвързваш стеганията на ярема,
И да оставяш свободни насилваните,
И да съкрушаваш всеки хомот?

7 Не е ли да разделяш хлеба си на гладния,
И да въвождаш в дома си сиромаси без покрив?
Когато видиш голия да го облачаш,
И да не криеш себе си от своята си плът?

8 Тогаз твоята светлина ще изгрее като зората,
И здравето ти скоро ще прозябне,
И правдата ти ще предиде пред тебе,
И славата Господня ще ти е задна стража.

9 Тогаз ще зовеш, и Господ ще отговаря:
Ще викнеш, и той ще рече: Ето, аз.
Ако извадиш изсред си хомота,
Посочването с пръст, и суетните думи,

10 И отваряш душата си на гладния,
И наситиш утеснената душа,
Тогаз светлина ще ти изгрева в тъмнината,
И мракът ти ще бъде като пладне.

11 И Господ ще те води всекога,
И ще насищава душата ти в бездъждие,
И ще даде сила на костите ти;
И ще бъдеш като градина напояваема, и като воден източник
На който водите не пресекнуват.

12 И от тебе родените ще съградят ветхите запустения:
Ще възстановиш основанията на много родове;
И ще се наречеш зидател на развалините,
Поправител на пътища за население.

13 Ако теглиш назад ногата си
Да не правиш щенията си в събота, в светия мой ден,
И наречеш съботния ден наслаждение,
Свет Господу, честен,
И го почиташ, без да следваш своите си пътища,
Нито да търсиш в него своето си щение, нито да говориш свои си думи,

14 Тогаз ще се наслаждаваш в Господа;
И аз ще те направя да ездиш по високите земни места,
И ще те нахраня с наследието на отца ти Якова;
Защото устата Господни казаха това.