1 В летото в което умря цар Озия видях Господа че седеше на престол висок и превъзнесен, и възкрилието му изпълни храма.

2 Над него стоеха серафими, от които всеки имаше по шест крила: с двете покриваше лицето си, и с двете покриваше нозете си, и с двете летеше.

3 И викаха един към друг и думаха: -
Свет, свет, свет Господ Саваот
Всичката земя е пълна със славата му.

4 И основанията на праговете се поклатиха от гласа на тогова що викаше, и домът се напълни с дим.

5 Тогаз рекох: Горко ми! защото загинах; понеже съм человек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видеха Царя, Господа Саваота.

6 Тогаз долетя при мене един от серафимите, и имаше в ръката си разпален въглен който бе взел с клещи от олтаря.

7 И допря го до устата ми, и рече: Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти се отне, и грехът ти се очисти.

8 И чух гласа Господен който говореше: Кого ще проводя? и кой ще отиде за нас? Тогаз рекох: Ето аз, проводи ме.

9 И рече: Иди та кажи на тези люде: -
С уши ще чуете, но няма да разумеете,
И с очи ще видите, но няма да разберете:

10 Направи тлъсто сърдцето на тези люде,
И направи тежки ушите им, и затвори очите им,
За да не гледат с очите си, и да не слушат с ушите си,
И разумеят със сърдцето си, и се обърнат та се изцелят.

11 Тогаз рекох: Господи, до кога? И отговори:
Доде запустеят градовете, та да няма жител,
И къщите, та да няма человек,
И земята да запустее съвсем;

12 Доде отдалечи Господ человеците,
И стане голямо безлюдство всред земята.

13 Но ще остане в нея още една десета част.
И тя пак ще се изнури:
Както теревинтът и дъбът на които
Пънът остава в тях когато се отсекат,
Така светото семе ще бъде пънът й.