1 О да би раздрал ти небесата, да слезеш,
Да биха се стопили горите от лицето ти,

2 Като огън, който гори храстията,
Като огън който прави водата да клокоти,
За да стане името ти познато на противниците ти,
Да треперят народите от лицето ти!

3 Когато ти направи ужасни дела каквито не чакахме,
Ти слезе, и горите се разтопиха от лицето ти.

4 Защото от века не се е чуло,
До уши не е стигало,
Око не е видело друг Бог освен тебе
Да е направил таквиз дела за онези които го чакат.

5 Посрещнал си тогоз който с радост прави правда,
Които те поменуват в пътищата ти:
Ето, ти си се разгневил защото ние съгрешихме:
В тях е постоянство, и ние ще се спасим.

6 Но ние всички станахме като нечисто нещо;
И всичката ни правда е като омръсена дреха;
И паднахме всички като лист;
И беззаконията ни дръпнаха ни като вятъра.

7 И няма който да призовава името ти,
Който да се събуди да се хване за тебе;
Защото си скрил лицето си от нас,
И стопил си ни, заради беззаконията ни.

8 Но сега, Господи, ти си Отец наш:
Ние сме калта, а ти Грънчарят ни;
И всички сме дело на твоята ръка.

9 Не гневи се силно, Господи,
И не помни вечно беззаконието;
Ето, погледни, молим се:
Ние всички сме люде твои.

10 Светите твои градове станаха пусти:
Сион стана пуст, Ерусалим запустен.

11 Светият наш и красният наш дом
В който отците ни те славословеха
Изгорен биде с огън;
И всичките драги нам неща станаха в запустение.

12 Ще удържиш ли, Господи, себе си в това?
Ще замълчиш ли, и ще ни оскърбиш ли крайно?