1 Слушайте словото което Господ говори вам, доме Израилев.

2 Така говори Господ:
Не учете пътя на езичниците,
И от небесните знамения не се плашете,
Защото езичниците се плашат от тях.

3 Защото узаконенията на народите са суетни;
Защото секат дърво от дъбравата,
Издялване на дърводелски ръце с топор.

4 Украшават го със сребро и злато:
Утвърждават го с гвозде и чукове
За да не се клати.

5 Стоят прави като финик,
Но не говорят:
Те трябва да се носят,
Защото не могат да ходят.
Не бойте се от тях, защото не могат да сторят зло,
Нито им е възможно да сторят добро.

6 Няма подобен тебе, Господи:
Велик си, и велико името ти в сила.

7 Кой не би се убоял от тебе, Царю на Народите?
Защото тебе принадлежи това;
Защото между всичките мъдри на народите,
И във всичките им царства, няма подобен тебе.

8 Но съвсем скотски и безумни са:
Учение суетно е: дърво е то.

9 Сребро леяно в плочи се донася от Тарсис,
И злато от Уфаз,
Дело на художник[D1]
И на златарски ръце:
Синя и багрена е дрехата им:
Всичко това е дело на изкусни.

10 Но Господ е Бог истинний,
Бог живий, и вечний Цар:
В гнева му земята ще се потресе,
И народите не ще устоят в негодуването му.

11 [Така ще им речете:
Тези богове, които не са направили небето и земята,
Ще загинат от земята и изпод това небе.]

12 Той направи земята със силата си,
Утвърди вселенната с мъдростта си,
И разпростря небесата с разума си.

13 Когато изпраща гласа си има множество води на небесата,
И възводи облаци от краищата на земята:
Прави светкавици за дъжда,
И изважда вятър от съкровищата си.

14 Всеки человек стана като скот в знанието:
Всеки леятел се посрами от кумира;
Защото е лъжа леянето му,
И дихание няма в него.

15 Суета са те, дело на заблуждение:
Във времето на посещението им, те ще загинат.

16 Делът на Якова не е както са те;
Защото той е който е създал всичко:
И Израил е жезъл на наследието му:
Господ Саваот е името му.

17 Събери от земята стоката си,
Ти която живееш в твърдел;

18 Защото така говори Господ:
Ето, аз този път ще изхвърля като с праща жителите на таз земя,
И ще ги утесня, та да намерят злото.

19 Горко ми за съкрушението ми!
Раната ми е болезнена; но аз рекох:
Наистина това е моя болезн, и трябва да я търпя.

20 Шатърът ми запустя, и всичките ми въжа се скъсаха;
Синовете ми се отделиха от мене, и ги няма:
Няма вече кой да разпъне шатъра ми
И кой да дигне опоните ми.

21 Понеже пастирите станаха като скотове
И не потърсиха Господа,
За то не са успявали,
И всичките им стада са разпръснати.

22 Ето, слух шумен иде,
И метеж голям от северната земя,
За да превърне Юдините градове в запустение,
Селение на чакали.

23 Господи, познавам че пътят на человека не зависи от него:
На человек който ходи не е възможно да управя стъпките си.

24 Господи, накажи ме, но със съдба, -
Не с яростта си, за да ме не довършиш.

25 Изливай яростта си на езичниците които не те познават,
И на родове които не призовават името ти;
Защото те поядоха Якова,
И погълнаха го, и разориха го,
И запустиха селението му.