1 Словото Господне което биде към Иеремия за бездъждието.

2 Юда ридае, и портите му са изнемощели:
Седят наземи чернооблечени;
И възлезе викът на Ерусалим.

3 И големците му проводиха малките си за вода:
Отидоха при кладенците, и не намериха вода,
Върнаха се с праздните си съсъди:
Посрамиха се и се постидиха, и покриха главите си.

4 Понеже земята се разпукна
Защото нямаше дъжд на земята:
Земледелците се посрамиха,
Покриха главите си.

5 И кошутата още роди на полето,
И остави рожбата си понеже нямаше трева.

6 И дивите осли застанаха по високите места:
Смъркаха въздуха като чакали:
Очите им повенаха понеже нямаше трева.

7 Господи, беззаконията ни ако и да засвидетелствуват против нас,
Ти направи заради името си;
Защото отстъпленията ни се умножиха:
На тебе съгрешихме.

8 Надеждо на Израиля,
Спасителю негов в скърбно време,
Защо да си като пришлец на таз земя,
И като пътник що свраща да пренощува?

9 Защо да си като человек прехласнат,
Като крепък който не може да избави?
Но ти, Господи, всред нас си.
И името ти се нарече върху нас: не ни оставяй.

11 И рече ми Господ:
Не се моли за тези люде за добро.

12 И ако постят, не ще послушам викането им;
И ако принесат всесъжения и приношения,
Не ще благоволя в тях,
Но ще ги уморя с нож и с глад и с мор.

13 И рекох: О Господи Иеова!
Ето, пророците говорят тям:
Няма да видите нож, нито ще има глад у вас,
Но ще ви дам мир безопасен на това място.

14 И рече ми Господ:
Лъжливо пророчествуват пророците в името ми:
Аз не съм ги проводил, нито им съм заповядал,
Нито им съм говорил:
Те пророчествуват вам лъжливо видение и прорицание,
И суета, и прелъщението на сърдцето си.

15 За то така говори Господ
За пророците които пророчествуват в името ми
Когато аз не съм ги проводил,
Но те казват: Нож и глад не ще има на това място:
С нож и с глад ще бъдат изтребени онези пророци;

16 А людете на които те пророчествуват
Ще бъдат изхвърлени по улиците на Ерусалим
От глад и нож;
И не ще има кой да ги заравя,
Тях, жените им, и синовете им, и дъщерите им;
И ще излея върх тях злото им.

17 За то ще им кажеш това слово:
Нека проливат очите ми сълзи нощя и деня,
И нека не престанат;
Защото девицата, дъщерята на людете ми,
Съкруши се с голямо съкрушение, с рана много лоша.

18 Ако изляза на полето,
Ето убиените с нож;
И ако вляза в града,
Ето изтаялите от глад;
А пророкът още и свещеникът
Отидоха в земя която не знаеха.

19 Отхвърлил ли си съвсем Юда?
Погнусила ли се е душата ти от Сион?
Защо си ни поразил, та няма изцеление за нас?
чакахме мир, но нищо добро,
И времето на лекуването, и ето смятение

20 Познаваме, Господи, нечестието си,
Беззаконието на отците си,
че сме ти съгрешили.

21 Не се погнусявай от нас, заради името си:
Не обезчестявай престола на славата си:
Напомни си, не разрушавай завета си с нас.

22 Има ли между идолите на езичниците някой да дава дъжд?
Или небесата дават ли дъждове?
Не си ли ти, Господи Боже наш?
Заради това ще те чакаме;
Защото ти си направил всичко това.