1 Грехът Юдин е писан с желязна писалка
И с адамантов нокът:
Начертан е на плочата на сърдцето им
И върху роговете на олтарите ви,

2 Щото синовете им помнят олтарите си и Ашерите си
При зелените дървета по високите хълмове.

3 О, горо моя в полето,
Ще дам имота ти и всичките ти съкровища в разграбване,
И високите ти за грях места по всичките твои предели.

4 И ти, ей, сама ти,
Ще бъдеш изхвърлена от наследието си което ти дадох;
И ще те поработя на неприятелите ти
В земя която не си познала;
Защото огън запалихте в яростта ми,
И ще гори във век.

5 Така говори Господ:
Проклет онзи человек
Който се надее на человека,
И прави плътта мишца за себе си,
И на когото сърдцето се отдалечава от Господа.

6 Защото ще бъде като дивата мирика в пустинята,
И няма да види когато дойде доброто;
Но ще обитава в сухи места в пустиня,
В земя солена и ненаселена.

7 Благословен онзи человек
Който се надее на Господа,
И на когото надежда е Господ.

8 Защото ще бъде като дърво насадено при вода,
Което разпростира корените си при потока,
И не ще види когато настане пекът,
Но листът му ще се зеленее,
И не ще има грижа в година на бездъждие,
Нито ще престане от да дава плод.

9 Сърдцето е измамливо повече от всичко
И твърде разтляно: кой може да го познае?

10 Аз Господ изпитвам сърдцето,
Опитвам вътрешностите,
За да дам всекиму според пътищата му
И според плода на делата му.

11 Както яребица която мъти което не е снесла,
Така който придобива много богатство с неправда
Ще го остави в половината на дните си,
И в сетнините си ще бъде безумен.

12 Престол на слава възвишен из начало е
Мястото на светилището ни.

13 Господи, надеждо Израилева,
Всички които те оставят ще се посрамят,
И отстъпниците ще се напишат на пръстта;
Защото оставиха Господа, източника на живата вода.

14 Изцели ме, Господи, и ще бъда изцелен:
Спаси ме и ще бъда спасен;
Защото ти си моята хвала.

15 Ето, те ми говорят:
Де е словото Господне? нека дойде сега.

16 Но аз не се оттеглих от да съм пастир и да те следвам,
Нито пожелах деня на скърбта:
Ти знаеш:
Това що е излезло из устните ми беше пред тебе.

17 Не бивай ужас за мене
Ти си ми упование в ден злочестен.

18 Да се посрамят които ме гонят, а аз да не се посрамя:
Да се разтреперят те, но аз да не се разтреперя:
Докарай върх тях злочестен ден,
И съкруши ги с двойно съкрушение.

19 Така ми рече Господ: -
Иди та застани в портата на синовете на людете си, през която влазят Юдините царе и през която излазят, и във всичките Ерусалимски порти,

20 и речи им: Слушайте словото Господне, Юдини царе, и всички Юдо, и всички Ерусалимски жители които влазяте през тези порти.

21 Така говори Господ: Внимавайте на себе си и не носете товар в съботен ден, нито внасяйте през Ерусалимските порти;

22 нито изнасяйте товар из домовете си в съботен ден, и не вършете никаква работа; но освещавайте съботния ден както заповядах на отците ви.

23 Те обаче не послушаха нито приклониха ухото си, но ожесточиха врата си, за да не чуят и да не приемат наставление.

24 И ако ме послушате внимателно, говори Господ,
Та не внасяте товар през портите на този град в съботен ден,
Но освещавате съботния ден,
И не вършите в него никаква работа,

25 Тогаз ще влезнат през портите на тоз град
Царе и князове седещи на Давидовия престол,
Возими на колесници и на коне,
Те и князовете им,
Юдините мъже и Ерусалимските жители;
И този град ще бъде обитаем вечно.

26 И ще дойдат от Юдините градове,
И от околностите на Ерусалим,
И от Вениаминовата земя, и от поленската,
И от планинската, и от южната страна
Носещи всесъжения и жъртви,
И хлебни приношения и ливан,
Носещи още и жъртви на хвала в дома Господен.

27 Но ако не ме послушате
Да освещавате съботния ден
И да не носите товар и вносяте в Ерусалимските порти в съботен ден,
Тогаз ще запаля огън в портите му,
И ще пояде Ерусалимските палати,
И няма да угасне.