1 И слово Господне биде към мене и рече:

2 Иди та възгласи в ушите на дъщерята на Ерусалим и речи:
Така говори Господ: Помня заради тебе
Милеенето ти когато беше млада,
Любовта ти когато беше невеста,
Когато ме следваше в пустинята,
В ненасеяна земя.

3 Израил беше свет Господу
Начатък на рожбите му:
Всичките които го пояждаха бяха повинни:
Зло би ги постигнало, говори Господ.

4 чуйте словото Господне, доме Яковов,
И всички родове на Израилевия дом:

5 Така говори Господ:
Каква неправда намериха в мене отците ви
Та се отдалечиха от мене,
И ходиха вслед суетата, и се осуетиха?

6 И не рекоха: Де е Господ
Който ни възведе от Египетската земя,
Който ни води през пустинята,
През място на пустота и на пропасти,
През място на безводие и на смъртна сенка,
През място по което не е минал человек
И дето человек не се е населил?

7 И въведох ви в плодоносно място
За да ядете плодовете му и благото му;
И като влязохте осквернихте земята ми,
И направихте мерзост наследието ми.

8 Свещениците не рекоха: Де е Господ?
И законоведците не ме познаха;
И пастирите станаха престъпници против мене;
И пророците пророчествуваха чрез Ваала,
И ходиха подир непотребното.

9 За това аз ще се съдя още с вас, говори Господ,
И със синовете на синовете ви ще се съдя.

10 Защото минете в Китимските острови та вижте;
И проводете в Кидар та разгледайте прилежно,
И вижте, има ли да е станало нещо таквоз, -

11 Променил ли е народ боговете си, ако и да не са богове?
Моите обаче люде промениха Славата си за непотребното.

12 Ужасете се, небеса, в това,
Настръхнете, смутете се премного, говори Господ.

13 Защото две злини направиха моите люде:
Оставиха мене, източника на живата вода,
И си изкопаха ровове, ровове разпукнати,
Които не могат да държат вода.

14 Да ли е раб Израил? или домочадец?
Защо стана плен?

15 Млади лъвове рикаха против него, издадоха гласа си,
И направиха земята му пуста:
Градовете му са изпогорени и ненаселени.

16 Синовете още на Мемфис и на Тафнес
Строшиха върха на главата ти.

17 Не докара ли това ти сам на себе си,
Защото си оставил Господа Бога твоего
Когато те водеше в пътя?

18 И сега що имаш ти с Египетския път,
Да пиеш водата на Сиор?
Или що имаш с Асирийския път,
Да пиеш водата на реката?

19 Нечестието ти ще те накаже,
И престъпленията ти ще те обличат.
Познай прочее и виж че е зло и горко това
Дето си оставил Господа Бога твоего,
И няма моя страх в тебе,
Говори Господ Иеова Саваот.

20 Понеже отдавна строших хомота ти,
Разкъсах връзките ти;
И ти рече: Не ща да бъда вече престъпница,
Когато на всеки висок хълм
И под всяко зелено дърво
Лягала си блудница.

21 Но аз те насадих лоза избрана,
Семе съвсем истинно;
А ти как ми си се променила в похабени пръчки на чужда лоза?

22 За то ако и да се омиеш с нитро
И да употребиш много сапун,
Беззаконието ти пред мене остава си петно,
Говори Господ Иеова.

23 Как можеш да речеш: Не се оскверних,
Не ходих подир Ваалимите?
Виж пътя си в дола,
Познай що си сторила,
Бърза камило що припкаш по кривите пътища.

24 Дива ослица навикнала в пустинята,
Що смърка въздуха в желанието на сърдцето си, -
В устремлението й кой може да я спре?
Всички които я търсят няма да се трудят:
В месеца й ще я намерят.

25 Възпри ногата си да не ходиш боса,
И гъртана си от жажда;
Но ти си рекла: Напраздно! не;
Защото възлюбих чужденци,
И подир тях ще ида.

26 Както се посрамя крадец когато се открие,
Така ще се посрами Израилевът дом –
Те, царете им, князовете им,
И свещениците им, и пророците им, -

27 Които думат на дървото: Отец мой си ти,
И на камика: Ти си ме родил;
Защото обърнаха към мене гърб, а не лице
Но във времето на бедствието си ще рекат: Стани та ни избави.

28 И де са твоите богове които си правил за себе си?
Нека станат, ако могат да те избавят
Във времето на бедствието ти;
Защото колкото са градовете ти
Толкоз и боговете ти, Юдо.

29 Защо би искали да се съдите с мене?
Всички вие сте отстъпници от мене, говори Господ.

30 Напраздно поразих чадата ви:
Те не приеха поправление.
Ножът ви пояде пророците ви
Както лъв изтребител.

31 О роде, вижте словото Господне:
Бил ли съм аз пустиня за Израил,
Или земя на тъмнина?
Защо говорят людете ми:
Ние сме господари:
Не щем да дойдем вече при тебе?

32 Може ли момата да забрави украшението си,
Невестата препоясанието си?
Но людете ми забравиха мене в дни безбройни.

33 Защо показваш красен пътя си за да търсиш любов,
Тъй щото си научила и лошите жени на твоите пътища?

34 Даже по полите ти се намери кръв
От души на невинни сиромаси:
Не ги намерих с разкопаване, но по всички тези.

35 И казваш: Понеже съм неповинна,
Непременно яростта му ще се отвърне от мене.
Ето, аз ще се съдя с тебе
Защото казваш: Не съм съгрешила.

36 Защо се скиташ толкоз много за да промениш пътя си?
Ще се посрамиш и от Египет
Както се посрами от Асирия.

37 Ей, ще излезеш от тук
С ръцете си на главата си;
Защото Господ отметна надеждите ти,
И няма да благоденствуваш в тях.