1 А Пасхор Емировът син, свещеникът, който беше поставен началник в дома Господен, чу Иеремия като пророчествуваше тези слова.

2 И удари Пасхор Иеремия пророка, и хвърли го в кладата която бе в горната Вениаминова порта, в дома Господен.

3 И на утринта изведе Пасхор Иеремия из кладата. И Иеремия му рече: Господ не нарече името ти Пасхор, но Магор-мисавив.

4 Защото така говори Господ: Ето, ще те направя трепет на тебе и на всичките ти приятели; и ще паднат от ножа на неприятелите си, и очите ти ще видят това; и ще дам всичкия Юда в ръката на Вавилонския цар, и ще ги заведе пленници у Вавилон и ще ги порази с нож.

5 И ще дам всичкото богатство на този град, и всичките му трудове, и всичките му скъпоценни неща, и всичките съкровища на Юдините царе ще дам в ръката на неприятелите им, и ще ги разграбят, и ще ги вземат та ще ги заведат у Вавилон.

6 И ти, Пасхоре, и всички които живеят в дома ти, ще отидете в плен; и ще влезеш у Вавилон, и там ще умреш, и там ще се погребеш, ти и всичките ти приятели на които си пророчествувал лъжливо.

7 Господи, примамил си ме, и примамих се:
Ти си по-крепък от мене, и си превъзмогъл:
Станах присмех вес ден: всички се подиграват с мене.

8 Защото като отворих уста,
Вопия, викам, насилие и грабене;
Защото словото Господне ми стана
Поношение и присмех вес ден.

9 И рекох: Не ща да помена за него,
Нито ще продумам вече в името му;
Но неговото слово беше в сърдцето ми
Като огън пламнал затворен в костите ми,
И уморих се от да се въздържам, и не мога вече.

10 Защото чух клевета от мнозина: трепет от всекъде:
Разказвайте, думат, и ще го разкажем.
Всички с които аз бях мирен
Гледаха да се спъна: думаха:
Негли се измами, и ще превъзмогнем против него
И ще му отмъстим.

11 Но Господ е с мене като крепък борец,
За то гонителите ми ще се спънат
И не ще да превъзмогнат:
Те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно:
Срамът ще бъде вечен, няма да се забрави.

12 Но, Господи на Силите, който опитваш праведния
И гледаш вътрешностите и сърдцето,
Да видя твоето отмъщение върх тях;
Защото на тебе явих съдбата си.

13 Пейте Господу, хвалете Господа;
Защото освободи душата на сиромаха от ръката на лукавите.

14 Проклет денят в който се родих:
Денят в който ме роди майка ми да не е благословен.

15 Проклет онзи человек който извести на баща ми
И рече: Роди ти се мъжко дете,
И с това го зарадва много;

16 И да бъде онзи человек като градовете
Които Господ разори, и не се разкая;
И да чуе заран вик,
И на пладне вопъл;

17 Защото не ме умъртви от матката; -
Или майка ми да ми е била гроб,
И матката й да ме е държала във вечно зачатие!

18 Защо излезох из матката
Да гледам труд и скърб,
И да се свършат дните ми в посрамване?