1 Така говори Господ: Слез в дома на Юдиния цар та говори там това слово,

2 и кажи: -
Слушай словото Господне, царю Юдин
Който седиш на Давидовия престол,
Ти и рабите ти и людете ти
Които влазят през тези врата:

3 Така говори Господ:
Правете съдба и правда,
И отървайте оголения от ръката на насилника;
И не онеправдавайте, нито насилствувайте
чужденеца, сирачето, и вдовицата,
И кръв неповинна не изливайте на това място.

4 Защото ако наистина правите по това слово,
Тогаз ще влезнат през вратата на този дом
Царе седеще на Давидовия престол,
Возими на колесници и коне,
Те и рабите им и людете им.

5 Но ако не послушате тези думи,
Заклевам се в себе си, говори Господ,
че този дом ще стане пуст.

6 Защото така говори Господ за дома на Юдиния цар:
Ти си ми Галаад и Ливански върх;
Но ще те направя пустиня,
Градове ненаселени.

7 И ще приготвя против тебе изтребители,
Всеки с оръжията му;
И ще изсекат избраните му кедри,
И ще ги хвърлят в огъня.

8 И много народи ще минат пред този град,
И ще рекат, всеки на ближния си:
Защо Господ направи така на този голям град?

9 И ще рекат:
Защото оставиха завета на Господа Бога своего
Та се поклониха на други богове
И им служиха.

10 Не плачете за умрелия,
И не ридайте за него:
Плачете, плачете за оногоз който отива;
Защото няма да се върне вече
И да види земята на рождението си.

11 Защото така говори Господ
За Селума Иосииния син, Юдиния цар,
Който царуваше вместо Иосия отца си,
Който излезе от това място:
Няма да се върне вече;

12 Но ще умре на мястото дето го закараха пленник,
И няма да види вече тази земя.

13 Горко на оногоз който гради дома си, не с правда,
И горниците си с кривда,
Който кара ближния си да му работи без мъзда,
И не му дава заплатата за труда му;

14 Който говори:
Ще си съградя голем дом и широки горници,
И който си отваря прозорци,
И покрива с кедър, и нашаря с киновар.

16 Съдеше съда на сиромаха и на нищия:
Тогаз благоденствуваше:
Не беше ли то да ме познае? говори Господ.

17 А твоите очи и твоето сърдце не са в друго,
Само в лихоимството ти, и да изливаш неповинна кръв,
И в насилство и в угнетение за да ги правиш.

18 За то така говори Господ
Заради Иоакима Иосииния син, Юдиния цар:
Няма да го плачат, нито ще рекат:
Горко, брате мой! или: Горко, сестро!
Няма да го плачат, нито ще рекат:
Горко, господарю! или: Горко, славо!

19 Ще бъде погребен с оселско погребение,
Извлечен и хвърлен вън от Ерусалимските порти.

20 Възлез на Ливан та извикай,
И възвиси гласа си към Васан та извикай от Аварим;
Защото загинаха всичките ти любовници.

21 Говорих ти в благоденствието ти;
Но ти рече: Не ща да слушам.
Такваз е обходата ти от младостта ти,
Та не послуша гласа ми.

22 Вятърът ще изпасе всичките ти овчари,
И любовниците ти ще отидат в плен;
Тогаз, ей, ще се постидиш и посрамиш
Заради всичката си злина.

23 Ти, която обитаваш в Ливан,
Която правиш гнездото си в кедрите,
Колко за жалене ще бъдеш ти
Когато дойдат мъки върх тебе,
Болезни като на жена кога ражда!

24 Жив съм аз, говори Господ,
И ако Иехония Иоакимовът син, Юдинът цар,
Би бил печат на дясната ми ръка,
И от там бих те откъснал;

25 И ще те предам в ръката на онези които искат живота ти,
И в ръката на онези на които от лицето се боиш,
Ей, в ръката на Навуходоносора Вавилонския цар,
И в ръката на Халдейците.

26 И ще отхвърля тебе
И майка ти която те е родила
В земя чужда дето не сте се родили;
И там ще умрете.

27 А в земята в която душата им желае да се върнат,
Там няма да се върнат.

28 Този человек Иехония да ли е гърнчарско изделие строшено та презрено,
Или съсъд без почет?
Защо бяха отметнати, той и семето му,
И хвърлени бяха в страна която не знаят?

29 О земльо, земльо, земльо! слушай словото Господне:

30 Така говори Господ:
Пишете тогоз человека безчаден:
человек който не ще благоуспее в дните си;
Защото не ще благоуспее от семето му человек
Който да седи на Давидовия престол
И да властвува вече над Юда.