1 В истото време, говори Господ,
Ще бъда Бог на всичките Израилеви родове,
И те ще ми бъдат люде.

2 Така говори Господ:
Людете които останаха от ножа
Намериха благодат в пустинята:
Израил отиде да намери почивка.

3 Господ ми се яви отдавна и рече:
Ей, възлюбих те с вечна любов;
За то те привлякох с милост.

4 Пак ще те съградя,
И ще се съградиш, дево Израилева:
Ще се украсиш пак с тъпаните си,
И ще излазяш с ликовете на онез които се веселят.

5 Ще насадиш пак лозя на Самарийските гори:
Насадителите ще насадят, и ще ядат плода.

6 Защото ще дойде ден
В който стражите върху гората Ефрем ще викат:
Станете и да възлезем в Сион
При Господа Бога нашего.

7 Защото така говори Господ:
Пейте с радост за Якова,
И възкликнете за главата на народите:
Прогласете, похвалете, и речете:
Спаси, Господи, людете си, остатъка на Израиля.

8 Ето, аз ще ги доведа от земята на север,
И ще ги събера от краищата на земята,
И с тях сляп, и хром,
Непраздна, и раждаща купно:
Големо събрание ще се върне тук.

9 С плач ще дойдат,
И с моления ще ги доведа:
Ще ги водя край водни реки през прав път
В който няма да се спънат;
Защото съм отец на Израиля,
И Ефрем и първородний мой.

10 Слушайте, народи, словото Господне,
И възвестете в далечните острови и речете:
Който разпръсна Израиля, той ще го събере,
И ще го упази както пастирят стадото си.

11 Защото Господ изкупи Якова,
И го избави от ръката на по-силния му.

13 Тогаз ще се зарадва девицата в лика,
И младите и старите купно;
И ще обърна сетуванието им в радост,
И ще ги утеша, и ще ги развеселя подир скърбта им.

14 И ще наситя душата на свещениците с тлъстина;
И людете ми ще се наситят с благостите ми, говори Господ.

15 Така говори Господ:
Глас се чу в Рама,
Ридание и горко плакане:
Рахил оплакваше чадата си,
И не рачеше да се утеши за чадата си, защото ги няма.

16 Така говори Господ:
Спри гласа си от плач
И очите си от сълзи;
Защото делото ти ще се възмъзди, говори Господ,
И ще се върнат от земята на неприятеля.

17 И има надежда в сетнините ти, говори Господ,
И чадата ти ще се върнат в пределите си.

18 чух наистина Ефрема да говори с плач:
Наказал си ме,
И се наказах като неучен юнец:
Върни ме, и ще се върна;
Защото ти си Господ Бог мой.

19 Наистина откак се върнах разкаях се,
И откак се научих ударих се по бедрото:
Засрамих се, още и постидих се,
Защото носих укора на младостта си.

20 Ефрем драг ли е мене син?
Мило ли е дете?
Защото колкото говоря за него,
Все още го помня;
За то се смущава утробата ми за него:
Наистина ще се умилостивя за него, говори Господ.

21 Възправи си белези,
Направи си високи грамади,
Тури сърдцето си в друма,
В пътя през който си ходила:
Върни се, дево Израилева,
Върни се към тези твои градове.

22 До кога ще забикаляш, дъщи отстъпнице?
Защото Господ направи ново нещо на земята:
Жена ще окружи мъж.

23 Така говори Господ Саваот, Бог Израилев:
За напред ще говорят тази дума в земята на Юда
И в градовете му, когато върна пленението им:
Господ да те благослови, селение на правда, горо на светиня!

24 И ще обитават в Юда и във всичките му градове купно
Земледелците и тези които излизат със стадо.

25 Защото наситих разслабена душа,
И напълних всяка изнемощяла душа.

26 Тогаз се събудих и разгледах;
И сънят ми стана ми сладък.

27 Ето, идат дни, говори Господ,
И ще насея Израилевия дом и Юдиния дом
С человеческо семе и със скотско семе.

28 И както бодърствувах над тях за да изкоренявам,
И да развалям, и да съсипвам,
И да погубвам, и да злотворя,
Така ще бодърствувам над тях
За да градя и да насаждам, говори Господ.

29 В онези дни не ще да говорят вече:
Отците ядоха кисъл,
И зъбите на чадата оскоминяха;

30 Но всеки ще умира за беззаконието си:
Всеки человек който изяде кисъла,
Неговите зъби ще оскоминеят.

31 Ето, идат дни, говори Господ,
И ще направя с дома Израилев и с дома Юдин
Завет нов:

32 Не според завета който направих с отците им
В който ден ги хванах за ръката
За да ги изведа из Египетската земя;
Защото те престъпиха завета ми,
И аз се отвърнах от тях, говори Господ;

33 Но този ще бъде заветът
Който ще направя с дома Израилев
След онези дни, говори Господ:
Ще положа закона си във вътрешностите им,
И ще го напиша в сърдцата им;
И ще бъда аз техен Бог,
И те ще бъдат мои люде;

34 И няма вече да учат
Всеки ближния си и всеки брата си
И да казват: Познайте Господа;
Защото всички ще ме познават,
От малкия им до големия им, говори Господ;
Защото ще простя беззаконието им,
И греха им не ще помня вече.

35 Така говори Господ
Който дава слънцето за виделина на деня,
И наредбите на луната и на звездите за виделина на нощта,
Който запретява на морето когато вълните му шумят;
Господ на Силите е името му:

36 Ако изчезнат тези наредби от пред мене, говори Господ,
Тогаз Израилевото семе ще престане
От да е народ пред мене във всичките дни.

37 Така говори Господ:
Ако може небето горе да се измери,
И основанията на земята долу да се изследят,
Тогаз и аз ще отхвърля всичкото Израилево семе
За все що са сторили, говори Господ.

38 Ето, идат дни, говори Господ,
И градът ще се съгради Господу
От стълпа Ананеил до портата на ъгъла.

39 И връв на размерване ще излезе още
Срещу него до хълма Гарив,
И ще обходи до Гоат.

40 И всичката долина на труповете и на пепела,
И всичките полета до потока Кедрон,
До ъгъла на портата на конете към изток,
Ще бъдат свети Господу:
Няма вече да се изкорени
Нито да се съсипе във век.