1 Така говори Господ:
Ето, аз подигам вятър губителен върх Вавилон
И върх онези които живеят всред противниците ми.

2 И ще проводя върх Вавилон веятели,
И ще го извеят, и ще изпразднят земята му;
Защото в деня на злощастието ще дойдат от всякъде против него.

3 Стрелец върх стрелец да запъва лъка си,
И върх оногоз който се големее с бронята си;
И не жалете младите му:
Изтребете всичката му войска.

4 И убитите ще паднат в Халдейската земя,
И прободените по улиците му.

5 Защото Израил не се остави, нито Юда,
От Бога своего, от Господа на Силите,
Ако и да се изпълни земята им с беззаконие
Против Светия Израилев.

6 Бягайте изсред Вавилон
Та отървете всеки душата си:
Да не погинете в безаконието му;
Защото е време на отмъщение Господне:
Въздаяние той въздава нему.

7 Вавилон биде златна чаша в ръката Господня
Която опиваше всичката земя:
От виното му пиха народите;
За то народите обезумяха.

8 Падна внезапно Вавилон и се съкруши:
Лелекайте за него:
Вземете балсама за раната му,
Негли се изцели.

9 Употребихме лекове за Вавилон, но не се изцели:
Оставете го, и да отидем всеки в земята си;
Защото съдбата му стигна до небето,
И възвиси се дори до облаците.

10 Господ яви правдата ни:
Елате и да прикажем в Сион
Делото на Господа Бога нашего.

11 Изтрийте стрелите: хванете си щитовете:
Господ събуди духа на Мидските царе;
Защото намерението му е против Вавилон да го изтреби;
Понеже отмъщението на Господа е,
Отмъщение на храма му.

12 Възвисете знаме против Вавилонските стени,
Уякчете стражата, поставете стражари,
Пригответе засади;
Защото Господ намисли и ще свърши онова
Което изрече против Вавилонските жители.

13 О ти който живееш край много води,
Който си пълен със съкровища,
Дойде свършъкът ти,
Предел на лихоимството ти.

14 Господ на Силите се кле в себе си и рече:
Непременно ще те напълня с человеци като със скакалци;
И ще дигнат възклицание против тебе.

15 Той е направил земята със силата си,
Утвърдил вселенната с мъдростта си,
И разпрострял небесата с разума си.

16 Когато изпуща глас, стават много води на небесата,
И възвожда облаци от земните краища:
Прави светкавици за дъжд,
И пуща вятър из съкровищата си.

17 Всеки человек стана като скот от знанието си:
Всеки леятел се посрами от кумирите;
Защото е лъжа леяното му,
И няма в тях дихание.

18 Суета са те, дело на заблуждение:
Във времето на посещението им ще погинат.

19 Не е като тях Якововият Дял,
Защото Той е който създаде всичко;
И Израил е жезълът на неговото наследие:
Господ Саваот е името му.

20 Ти ми си дрекол, оръдие за бран;
И чрез тебе ще съкруша народи;
И чрез тебе ще изтребя царства;

21 И чрез тебе ще съкруша коня и всадника;
И чрез тебе ще съкруша колесницата и седещите на нея;

22 И чрез тебе ще съкруша мъж и жена;
И чрез тебе ще съкруша стар и млад;
И чрез тебе ще съкруша юноша и дева;

23 И чрез тебе ще съкруша пастир и стадото му;
И чрез тебе ще съкруша земледелец и неговия чифт волове;
И чрез тебе ще съкруша войводи и началници;

24 И ще въздам на Вавилон
И на всичките жители Халдейски
Всичкото им зло което направиха на Сион
Пред вас, говори Господ.

25 Ето, аз съм против тебе, горо губителна, говори Господ,
Която разоряваш всичката земя;
И ще простра ръката си върх тебе,
И ще те низрина от скалите,
И ще те направя гора изгорена.

26 И не ще да вземат от тебе камик за ъгъл,
Нито камик за основания;
Но ще бъдеш пустота вечна, говори Господ.

27 Възвисете знаме на земята:
Възтръбете с тръба в народите:
Опълчете против нея народите:
Свикайте против нея царствата
На Арарат, на Мини, и на Асханаз:
Поставете над нея главатари:
Възведете коне като четинави скакалци.

28 Пригответе против нея народи, - Мидските царе,
Войводите им, и всичките им началници,
И всичката земя на държавата им.

29 Земята ще се потресе и постене;
Защото мисълта Господня ще се извърши против Вавилон,
За да направи Вавилонската земя пустиня необитаема.

30 Юнаците Вавилонски престанаха от да ратуват,
Останаха в твърделите си:
Силата им изчезна:
Станаха като жени:
Изгориха селенията му:
Вереите му са съкрушени.

31 Скоротечец ще тича в посрещане скоротечцу,
И вестител в посрещане вестителю,
За да известят на Вавилонския цар
че градът му се превзе от края,

32 И че преходите се хванаха,
И изгориха с огън тръстниците,
И ратните мъже се разтрепераха;

33 Защото така говори Господ Саваот, Бог Израилев:
Вавилонската дъщеря е като гумно:
Време е да се овършее:
Още малко, и ще дойде времето на жетвата й.

34 Навуходоносор Вавилонский цар ме изяде,
Съкруши ме,
Направи ме празден съсъд,
Погълна ме като ламя,
Напълни утробата си с моите сладки неща,
И ме оттласна.

35 Неправдата която е върх мене и върх плътта ми да бъде върх Вавилон,
Ще рече жителката на Сион, -
И кръвта ми върх жителите Халдейски,
Ще рече Ерусалим.

36 За то така говори Господ:
Ето, аз ще разсъдя съдбата ти,
И ще отмъстя отмъщението ти;
И ще направя морето му сухо,
И ще изсуша източника му.

37 И Вавилон ще бъде на грамади,
Жилище на чакали,
Ужас и звиздание,
Необитаем.

38 Ще рикаят купно като лъвове,
Ще реват като млади лъвове.

39 Когато се сгорещят ще им предложа пировете им
И ще ги опия, за да се развеселят,
И да заспят вечен сън, и да се не събудят,
Говори Господ.

40 Ще ги сваля като агънци за клане,
Като овни с ярци.

41 Как се превзе Сесах,
И се улови славата на всичката земя!
Как стана Вавилон ужас на народите!

42 Морето възлезе против Вавилон:
Покрит биде под множеството на вълните му.

43 Градовете му станаха запустение,
Земя безводна и пуста,
Земя в която не живее никой человек,
Нито человечески син преминва през нея.

44 И ще накажа Вила у Вавилон,
И ще извадя из устата му колкото е погълнал;
И народите не ще се съберат вече при него;
И самата Вавилонска стена ще падне.

45 Люде мои, излезте изсред него,
И спасете всеки душата си
От гнева на яростта Господня.

46 Да не ослабее сърдцето ви и се убоите
От известието което ще се чуе в тази земя;
А ще дойде известието в едната година,
И подир него известието в другата година,
И насилство на земята, властител против властител.

47 За то, ето, идат дни,
И ще направя посещение върх идолите на Вавилон;
И всичката му земя ще се посрами,
И всичките му убити ще паднат всред него.

48 Тогаз небесата и земята и всичко що е в тях
Ще възкликнат върх Вавилон;
Защото изтребителите ще дойдат върх него от север, говори Господ.

49 Както Вавилон направи убитите Израилеви да паднат,
Така и у Вавилон ще паднат убитите на всичката земя.

50 Вие, избягнали от ножа, идете, не стойте:
Помнете Господа от далеч,
И Ерусалим да възлезе на сърдцето ви.

51 Засрамихме се, защото чухме укор:
Срам покри лицето ни;
Защото влязоха странни в светилищата на дома Господен.

52 За то, ето, идат дни, говори Господ,
И ще направя посещение върх идолите му,
И по всичката му земя смъртно ранените ще охкат.

53 И ако възлезе Вавилон до небето,
И ако утвърди на високо силата си,
Ще дойдат от мене изтребители върх него, говори Господ.

54 Глас на вопъл иде от Вавилон,
И големо съкрушение от Халдейската земя;

55 Защото Господ изтребва Вавилон,
И отмахнува от него големия глас;
И вълните им хвучат като много води:
Екотът на гласа им се чуе;

56 Защото изтребителят дойде върх него, върх Вавилон,
И юнаците му се хванаха:
Лъковете им се съкрушиха;
Понеже Господ е Бог на въздаяния:
Непременно ще направи въздаяния.

57 И ще опия князовете му, и мъдрите му,
Войводите му, началниците му, и юнаците му;
И ще спят сън вечен, и няма да се събудят,
Говори Царят на когото името е Господ Саваот.

58 Така говори Господ Саваот:
Широките Вавилонски стени съвсем ще се съсипят,
И всичките му порти ще се изгорят с огън;
И людете всуе ще се трудят,
И народите за огъня, и ще се уморят.

59 Словото което пророк Иеремия заповяда на Сараия сина на Нирия, сина Маасиева, когато отхождаше от Седекия Юдиния цар у Вавилон, в четвъртото лето на царуването му; и Сараия бе главен постелник.

60 А Иеремия писа в една книга всичките злини които щяха да дойдат върх Вавилон, всички тези думи писани против Вавилон.

61 И рече Иеремия на Сараия: Когато отидеш у Вавилон да видиш и да прочетеш всички тези думи,

62 тогаз ще речеш: Господи, ти си говорил против това място за да го изтребиш, та да няма кой да живее в него, от человек до скот, но да е вечна пустота.

63 И като свършиш да четеш тази книга, ще вържеш на нея камик и ще я хвърлиш всред Евфрат,

64 и ще речеш: Така ще потъне Вавилон, и няма да стане, от злото което аз ще докарам върх него; и ще се уморят. До тук са думите на Иеремия.