1 Синове Вениаминови, бягайте
Отсред Ерусалим,
И възтръбете с тръба в Текуе,
И възвишете знак във Вет-акерем;
Защото зло проникнува от север,
И голяма погибел.

2 Уподобих Сионовата дъщеря
На благолепна и нежна жена.

3 Пастирите и стадата им ще дойдат при нея:
Ще поставят шатри наоколо против нея:
Ще пасат всеки на мястото си.

4 Пригответе бран против нея:
Станете и да възлезем към пладне.
Горко ни! защото се преклонява денят,
Защото се простират вечерните сенки.

5 Станете и да възлезем през нощ,
И да съборим палатите й.

6 Защото така говори Господ Саваот:
Отсечете дървя,
И дигнете окопи против Ерусалим:
Той е градът върх който трябва да стане посещение:
Той е всичкий насилие в себе си.

7 Както блика вода от извора,
Така блика злото от него:
Насилство и грабеж се чуе в него:
Пред мене непрестанно има болест и рани.

8 Поправи се, Ерусалиме,
Да се не оттегли душата ми от тебе:
Да те не направя пуст, земя ненаселена.

9 Така говори Господ Саваот:
Ще берат и ще оберат като лозе остатъка на Израиля:
Върни ръката си както берачът в кошниците.

10 Кому ще говоря,
И към кого ще засвидетелствувам, да чуят?
Ето, ухото им е необрязано,
И не могат да чуят;
Ето, словото Господне е укор за тях:
Нямат благоволение в него.

11 За то пълен съм с ярост Господня:
Не мога вече да се въздържам:
Ще я изливам върх младенците по вън,
И върх събранието на младите купно;
Защото ще бъдат грабнати мъж с жена,
И старец купно с престарял.

12 И къщите им ще минат на други,
Полетата и жените им наедно;
Защото ще простра ръката си
Върху жителите на тази земя, говори Господ.

13 Защото от малкия им до големия им
Всеки се е вдал в лихоимство;
И от пророк до свещеник
Всеки прави лъжа.

14 И повърхно са лекували съкрушението на дъщерята на людете ми,
Като казват: Мир, мир!
А няма мир.

15 Засрамиха ли се когато направиха мерзости?
Ей, никак не ги досрамя,
И стид що е не знаят.
За то ще паднат между падащите;
Когато ги посетя ще се низринат, говори Господ.

16 Така говори Господ:
Застанете на пътищата та вижте,
И попитайте за пътеките от века,
Де е добрият път, и ходете по него,
И ще намерите покой на душите си;
Но те рекоха: Не щем да ходим.

17 И поставих пазачи над вас,
И казах: Слушайте гласа на тръбата;
Но те рекоха: Не щем да слушаме.

18 За то слушайте, народи, и ти, събрание,
Узнай що има между тях.

19 Слушай, земльо:
Ето, аз ще докарам зло върх тези люде,
Плода на помислите им;
Защото не внимаха в словата ми
Нито в закона ми, но го отхвърлиха.

20 Защо ми е ливанът що доносят от Сава,
И благовонната тръст от далечна земя?
Всесъженията ви не са приятни,
Нито жъртвите ви угодни мене.

21 За то така говори Господ:
Ето, аз ще туря препъвания пред тези люде;
И отците и синовете купно ще се препънат от тях,
Съседът и приятелят му ще погинат.

22 Така говори Господ:
Ето, люде идат от северната земя,
И народ голям ще се събуди от краищата на земята.

23 Лък и копие държат:
Жестоки са, и немилостиви:
Гласът им шуми както море:
Възседнали са на коне,
Опълчени като мъже на бран
Против тебе, дъщи Сионова.

24 чухме слуха им:
Ръцете ни ослабеха:
Утеснение ни обзе,
И болезни като на жена що ражда.

25 Не излезвайте в полето, и в път не ходете;
Защото ето меча на неприятеля, и треперане от всякъде.

26 Дъщи на людете ми, опаши се с вретище
И валяй се в пепел,
Направи си сетувание като за единороден,
Заплачи горко;
Защото изтребителят ще дойде внезапно върх нас.

27 Турих те изпитател, твърдел между людете си,
За да узнаеш и да изпиташ пътя им.

28 Всичките са съвсем отстъпници, ходят та злословят:
Мед са и желязо: всичките са разтлени.

29 Мехът изгоря:
Свинецът се изнури от огъня:
Разтопителят напраздно разтопява,
Защото злите не се отделиха.

30 Сребро отхвърлено ще ги нарекат,
Защото Господ ги отхвърли.