1 В онова време, говори Господ, ще изхвърлят
Костите на Юдините царе, и костите на князовете им,
И костите на свещениците, и костите на пророците,
И костите на Ерусалимските жители от гробовете им;

2 И ще ги пръснат пред слънцето и луната,
И пред всичкото небесно воинство които те възлюбиха,
И на които служиха, и подир които ходиха,
И които потърсиха, и на които се поклониха:
Няма да се съберат нито ще се погребат:
Ще бъдат за тор по лицето на земята.

3 И смъртта ще бъде по-желателна от живота
За всичкия остатък на останалите от този лош род,
Които би останали във всичките места дето бих ги изгонил,
Говори Господ Саваот.

4 И ще им речеш: Така говори Господ:
Ако някой падне, не става ли?
Ако се някой отбие, не ще ли се върне?

5 Защо тези Ерусалимски люде се отбиха
С всегдашно отбиване?
Прилепнали са за прелъщението:
Не рачат да се върнат.

6 Слушах и чух, но не говориха право:
Няма никой да се кае заради злото си
И да рече: Що сторих?
Всеки се върна в тичането си,
Както кон който тича с устремление в боя.

7 Щъркът даже по небето знае определените си времена;
И гъргорицата, и жеравът, и ластовицата
Пазят времето на дохождането си;
А моите люде не знаят съдбата Господня.

8 Как казвате: Ние сме мъдри,
И законът Господен е с нас?
Ето, наистина лъжа е направило
Лъжливото перо на писците.

9 Мъдрите се посрамиха,
Уплашиха се, и хванати бидоха;
Ето, отхвърлиха словото Господне,
И коя мъдрост има в тях?

10 За то ще дам жените им на други,
Нивите им на онези които ще ги наследят;
Защото всеки, от малък до голям,
Предал се е в лихоимство:
От пророк до свещеник,
Всеки прави лъжа.

11 Защото лекуваха повърхно съкрушението на дъщерята на людете ми,
Като казват: Мир, мир!
И няма мир.

12 Засрамиха ли се когато направиха мерзости?
Ей, никак не ги досрамя,
И стид що е не знаят.
За то ще паднат между падащите:
Когато ги посетя ще се низринат, говори Господ.

13 Непременно ще ги изтребя, говори Господ:
Не ще да има гроздове на лозата
Нито смокини на смоковницата,
И листът ще повене;
И това което им съм дал ще бяга от тях.

14 Защо седим?
Съберете се, и да влезем в утвърдените градове,
И да се умълчим там;
Защото Господ Бог наш ни направи да се умълчим,
И напои ни с вода на горест
Понеже съгрешихме Господу

15 И чакахме мир, но нищо добро:
Време на изцеление, но ето смятение.

16 Пръхането на конете му се чу от Дан:
Всичката земя се потресе от гласа на цвиленията на яките му коне;
Защото дойдоха та поядоха земята и изпълнението й,
Града и които живеят в него.

17 Защото, ето, аз проваждам вам змии, василиски,
Които не се обайват,
Но ще ви хапят, говори Господ.

18 Веселието ми се обърна на скърб:
Сърдцето ми е изнемощяло в мене.

19 Ето гласа на викането на дъщерята на людете ми
От далечна земя:
Не е ли Господ в Сион?
Царят му не е ли в него?
Защо ме разгневиха с изваяните си,
С чуждите суети?

20 Премина жетвата, мина се лятото,
И ние се не избавихме.

21 Съкрушен съм заради съкрушението на дъщерята на людете ми:
Помрачен съм: ужас ме обзе.

22 Няма ли балсама в Галаад?
Няма ли там лекар?
Защо прочее дъщерята на людете ми не намери изцеление?