1 О да би била главата ми вода,
Очите ми източник на сълзи,
Та да плача деня и нощя
За убиените на дъщерята на людете ми!
Очите ми източник на сълзи,
Та да плача деня и нощя
За убиените на дъщерята на людете ми!
2 О да бих имал в пустинята виталница за пътници,
За да оставя людете си и да си отида от тях!
Защото всички са прелюбодеи,
Събрание на вероломни.
За да оставя людете си и да си отида от тях!
Защото всички са прелюбодеи,
Събрание на вероломни.
3 Запънали са и езика си за лъжа като лък:
Укрепиха се на земята, не за истината;
Защото напредват от зло на зло,
И мене не познават, говори Господ.
Укрепиха се на земята, не за истината;
Защото напредват от зло на зло,
И мене не познават, говори Господ.
4 Пазете се всеки от ближния си,
И на никого брата не се надейте:
Защото всеки брат спъва всякога,
И всеки ближен ходи с клевета.
И на никого брата не се надейте:
Защото всеки брат спъва всякога,
И всеки ближен ходи с клевета.
5 И прелъщава всеки ближния си,
И не говорят истината,
Научиха езика си да говори лъжи,
До уморяване правят беззаконие.
И не говорят истината,
Научиха езика си да говори лъжи,
До уморяване правят беззаконие.
6 Жилището ти е всред коварство:
чрез коварство те се отричат да ме познаят, говори Господ.
чрез коварство те се отричат да ме познаят, говори Господ.
7 За то така говори Господ Саваот:
Ето, ще ги претопя
Та ще ги опитам;
Защото какво ще направя заради дъщерята на людете ми?
Ето, ще ги претопя
Та ще ги опитам;
Защото какво ще направя заради дъщерята на людете ми?
8 Езикът им е стрела смъртоносна:
Говори коварно:
Всеки говори мирно с устата си към ближния си,
Но в сърдцето си поставя засада против него.
Говори коварно:
Всеки говори мирно с устата си към ближния си,
Но в сърдцето си поставя засада против него.
9 Не ща ли да ги посетя за това; говори Господ;
Душата ми не ще ли да отмъсти на такъв народ?
Душата ми не ще ли да отмъсти на такъв народ?
10 За горите ще дигна плач и ридание,
За пасбищата на пустинята сетувание;
Защото изпогоряха, та няма человек да мине,
Нито се чуе глас на стадо:
От птица небесна дори до скот
Побягнаха, отидоха.
За пасбищата на пустинята сетувание;
Защото изпогоряха, та няма человек да мине,
Нито се чуе глас на стадо:
От птица небесна дори до скот
Побягнаха, отидоха.
11 И ще направя Ерусалим на грамади, селение на чакали;
И градовете Юдини ще направя запустение, да няма обитатели.
И градовете Юдини ще направя запустение, да няма обитатели.
12 Кой е онзи мъдър человек който може да разумее това,
И комуто са говорили устата Господни за да възвести това,
Защо се изгуби земята
И е изгорена като пустиня, та да няма никой да минува?
И комуто са говорили устата Господни за да възвести това,
Защо се изгуби земята
И е изгорена като пустиня, та да няма никой да минува?
13 И рече Господ:
Понеже оставиха закона ми
Който турих пред тях,
И не послушаха гласа ми,
И не ходиха в него,
Понеже оставиха закона ми
Който турих пред тях,
И не послушаха гласа ми,
И не ходиха в него,
14 Но ходиха подир жестокостта на сърдцето си,
И подир Ваалимите както ги научиха бащите им,
И подир Ваалимите както ги научиха бащите им,
15 За то, така говори Господ Саваот, Бог Израилев:
Ето, аз ще нахраня тези люде с пелин,
И с вода на горест ще ги напоя,
Ето, аз ще нахраня тези люде с пелин,
И с вода на горест ще ги напоя,
16 И ще ги разпръсна между народите
Които те и бащите им не познаха,
И ще проводя нож подир тях
Доде ги изтребя.
Които те и бащите им не познаха,
И ще проводя нож подир тях
Доде ги изтребя.
17 Така говори Господ Саваот:
Смислете се, и повикайте оплаквателките да дойдат,
И проводете за изкусните жени да дойдат;
Смислете се, и повикайте оплаквателките да дойдат,
И проводете за изкусните жени да дойдат;
18 И да побързат и да дигнат ридание за нас,
За да низведат очите ни сълзи,
И клепачите ни да излеят вода.
За да низведат очите ни сълзи,
И клепачите ни да излеят вода.
19 Защото глас на ридание се чу от Сион:
Как се разорихме ние!
Много се посрамихме, защото оставихме земята,
Защото низринаха жилищата ни.
Как се разорихме ние!
Много се посрамихме, защото оставихме земята,
Защото низринаха жилищата ни.
20 Слушайте прочее, жени, словото Господне,
И да приеме ухото ви словото на устата му,
И научете дъщерите си на ридание,
И всяка ближната си на плач.
И да приеме ухото ви словото на устата му,
И научете дъщерите си на ридание,
И всяка ближната си на плач.
21 Защото смъртта възлезе през прозорците ни,
Влезе в палатите ни,
За да изсече младенците от улиците,
Юношите от стъгдите.
Влезе в палатите ни,
За да изсече младенците от улиците,
Юношите от стъгдите.
22 Речи: Така говори Господ:
И труповете на человеците ще бъдат хвърлени
Като тор по лицето на нивата,
И като ръкойка зад жетвар,
И не ще има кой да събира.
И труповете на человеците ще бъдат хвърлени
Като тор по лицето на нивата,
И като ръкойка зад жетвар,
И не ще има кой да събира.
23 Така говори Господ:
Да не се хвали мъдър с мъдростта си,
И да не се хвали силен със силата си,
Да не се хвали богат с богатството си;
Да не се хвали мъдър с мъдростта си,
И да не се хвали силен със силата си,
Да не се хвали богат с богатството си;
25 Ето, идат дни, говори Господ,
И ще направя посещение
На всичките обрязани с необрязаните:
И ще направя посещение
На всичките обрязани с необрязаните:
26 На Египет, и на Юда, и на Едом,
И на Амоновите синове, и на Моава,
И на всичките, що си стрижат брадите,
Които живеят в пустинята;
Защото всички тези народи са необрязани,
И всичкий дом Израилев е необрязан в сърдце.
И на Амоновите синове, и на Моава,
И на всичките, що си стрижат брадите,
Които живеят в пустинята;
Защото всички тези народи са необрязани,
И всичкий дом Израилев е необрязан в сърдце.
Цариградски превод