Търсене в Библията онлайн
 
Еремия 9 глава
×
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42  43  44  45  46  47  48  49  50  51  52 
1 О да би била главата ми вода,
Очите ми източник на сълзи,
Та да плача деня и нощя
За убиените на дъщерята на людете ми!
2 О да бих имал в пустинята виталница за пътници,
За да оставя людете си и да си отида от тях!
Защото всички са прелюбодеи,
Събрание на вероломни.
3 Запънали са и езика си за лъжа като лък:
Укрепиха се на земята, не за истината;
Защото напредват от зло на зло,
И мене не познават, говори Господ.
4 Пазете се всеки от ближния си,
И на никого брата не се надейте:
Защото всеки брат спъва всякога,
И всеки ближен ходи с клевета.
5 И прелъщава всеки ближния си,
И не говорят истината,
Научиха езика си да говори лъжи,
До уморяване правят беззаконие.
6 Жилището ти е всред коварство:
чрез коварство те се отричат да ме познаят, говори Господ.
7 За то така говори Господ Саваот:
Ето, ще ги претопя
Та ще ги опитам;
Защото какво ще направя заради дъщерята на людете ми?
8 Езикът им е стрела смъртоносна:
Говори коварно:
Всеки говори мирно с устата си към ближния си,
Но в сърдцето си поставя засада против него.
9 Не ща ли да ги посетя за това; говори Господ;
Душата ми не ще ли да отмъсти на такъв народ?
10 За горите ще дигна плач и ридание,
За пасбищата на пустинята сетувание;
Защото изпогоряха, та няма человек да мине,
Нито се чуе глас на стадо:
От птица небесна дори до скот
Побягнаха, отидоха.
11 И ще направя Ерусалим на грамади, селение на чакали;
И градовете Юдини ще направя запустение, да няма обитатели.
12 Кой е онзи мъдър человек който може да разумее това,
И комуто са говорили устата Господни за да възвести това,
Защо се изгуби земята
И е изгорена като пустиня, та да няма никой да минува?
13 И рече Господ:
Понеже оставиха закона ми
Който турих пред тях,
И не послушаха гласа ми,
И не ходиха в него,
14 Но ходиха подир жестокостта на сърдцето си,
И подир Ваалимите както ги научиха бащите им,
15 За то, така говори Господ Саваот, Бог Израилев:
Ето, аз ще нахраня тези люде с пелин,
И с вода на горест ще ги напоя,
16 И ще ги разпръсна между народите
Които те и бащите им не познаха,
И ще проводя нож подир тях
Доде ги изтребя.
17 Така говори Господ Саваот:
Смислете се, и повикайте оплаквателките да дойдат,
И проводете за изкусните жени да дойдат;
18 И да побързат и да дигнат ридание за нас,
За да низведат очите ни сълзи,
И клепачите ни да излеят вода.
19 Защото глас на ридание се чу от Сион:
Как се разорихме ние!
Много се посрамихме, защото оставихме земята,
Защото низринаха жилищата ни.
20 Слушайте прочее, жени, словото Господне,
И да приеме ухото ви словото на устата му,
И научете дъщерите си на ридание,
И всяка ближната си на плач.
21 Защото смъртта възлезе през прозорците ни,
Влезе в палатите ни,
За да изсече младенците от улиците,
Юношите от стъгдите.
22 Речи: Така говори Господ:
И труповете на человеците ще бъдат хвърлени
Като тор по лицето на нивата,
И като ръкойка зад жетвар,
И не ще има кой да събира.
23 Така говори Господ:
Да не се хвали мъдър с мъдростта си,
И да не се хвали силен със силата си,
Да не се хвали богат с богатството си;
25 Ето, идат дни, говори Господ,
И ще направя посещение
На всичките обрязани с необрязаните:
26 На Египет, и на Юда, и на Едом,
И на Амоновите синове, и на Моава,
И на всичките, що си стрижат брадите,
Които живеят в пустинята;
Защото всички тези народи са необрязани,
И всичкий дом Израилев е необрязан в сърдце.
Цариградски превод
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42  43  44  45  46  47  48  49  50  51  52