1 Аз съм човекът, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.

1 Аз съм онзи человек който видях скърб от жезъла на неговата ярост.

1 I AM the man that hath seen affliction by the rod of his wrath.

2 Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.

2 Води ме, и заведе в тъмнина, а не у виделина.

2 He hath led me, and brought me into darkness, but not into light.

3 Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.

3 Ей, против мене се обърна, против мене обръща ръката си всеки ден.

3 Surely against me is he turned; he turneth his hand against me all the day.

4 Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.

4 Овехти плътта ми и кожата ми, съкруши костите ми.

4 My flesh and my skin hath he made old; he hath broken my bones.

5 Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.

5 Съгради окопи против мене, и окружи ме с горест и труд.

5 He hath builded against me, and compassed me with gall and travail.

6 Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.

6 Тури ме да седна в тъмнина като мъртвите от века.

6 He hath set me in dark places, as they that be dead of old.

7 Обгради ме та не мога да изляза; отегчи веригите ми.

7 Огради ме за да не излеза, отегчи веригите ми.

7 He hath hedged me about, that I cannot get out: he hath made my chain heavy.

8 Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.

8 Още и когато викам и въпия отблъсква молитвата ми.

8 Also when I cry and shout, he shutteth out my prayer.

9 Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.

9 Огради с дялани камене пътищата ми, изкриви стезите ми.

9 He hath inclosed my ways with hewn stone, he hath made my paths crooked.

10 Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.

10 Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.

10 He was unto me as a bear lying in wait, and as a lion in secret places.

11 Отби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст.

11 Свърна пътищата ми и ме разкъса, направи ме пуст.

11 He hath turned aside my ways, and pulled me in pieces: he hath made me desolate.

12 Запъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела,

12 Запъна лъка си, и ме постави като цел на стрела.

12 He hath bent his bow, and set me as a mark for the arrow.

13 Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.

13 Заби в бъбреците ми стрелите на тула си.

13 He hath caused the arrows of his quiver to enter into my reins.

14 Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.

14 Станах смях на всичките си люде, песен тям вес ден.

14 I was a derision to all my people; and their song all the day.

15 Насити ме с горчивини; опи ме с пелин.

15 Насити ме с горест, опи ме с пелин;

15 He hath filled me with bitterness, he hath made me drunken with wormwood.

16 При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.

16 И счупи зъбите ми с кремене, покри ме с пепел.

16 He hath also broken my teeth with gravel stones, he hath covered me with ashes.

17 Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.

17 Отблъснал си още душата ми от мир;

17 And thou hast removed my soul far off from peace: I forgat prosperity.

18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.

18 И рекох: Погина силата ми и надеждата ми от Господа.

18 And I said, My strength and my hope is perished from the LORD:

19 Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.

19 Помни скърбта ми и бедствието ми, пелина и яда.

19 Remembering mine affliction and my misery, the wormwood and the gall.

20 Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.

20 Душата ми помни това непрестанно, и се е смирила в мене.

20 My soul hath them still in remembrance, and is humbled in me.

21 Обаче, това си наумявам, поради което имам и надежда:

21 Това си напомням в сърдцето си, за то имам надежда.

21 This I recall to my mind, therefore have I hope.

22 Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.

22 Милост Господня е че не се довършихме, понеже не оскъдяха щедротите му:

22 It is of the LORD's mercies that we are not consumed, because his compassions fail not.

23 Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.

23 Подновяват се всяка заран: голяма е твоята вярност.

23 They are new every morning: great is thy faithfulness.

24 Господ е дял мой, казва душата ми; затова ще се надявам на Него.

24 Господ е дял мой, рече душата ми; за то ще се надея на него.

24 The LORD is my portion, saith my soul; therefore will I hope in him.

25 Благ е Господ към ония, които Го чакат, към душата, която Го търси.

25 Благ е Господ на онези които го чакат, на душата която го търси.

25 The LORD is good unto them that wait for him, to the soul that seeketh him.

26 Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.

26 Добро е да се надее някой, и тихо да очаква спасението Господне.

26 It is good that a man should both hope and quietly wait for the salvation of the LORD.

27 Добро е за човека да носи хомот в младостта си.

27 Добро е человеку да носи хомот в младостта си.

27 It is good for a man that he bear the yoke of his youth.

28 Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.

28 Седи наедине и мълчи, защото се е турил товар върх него.

28 He sitteth alone and keepeth silence, because he hath borne it upon him.

29 Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.

29 Туря устата си в пръстта, негли има надежда.

29 He putteth his mouth in the dust; if so be there may be hope.

30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.

30 Дава ланитате си на оногоз който го бие: сит е от укор.

30 He giveth his cheek to him that smiteth him: he is filled full with reproach.

31 Защото Господ не отхвърля до века.

31 Защото Господ не отхвърля въ век;

31 For the LORD will not cast off for ever:

32 Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.

32 Но ако и да оскърби, то пак и ще помилва според множеството на милостта си;

32 But though he cause grief, yet will he have compassion according to the multitude of his mercies.

33 Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.

33 Защото не оскърбява от сърдцето си, нито угнетява человеческите синове.

33 For he doth not afflict willingly nor grieve the children of men.

34 Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,

34 Да тъпче някой под нозете си всичките узници на земята,

34 To crush under his feet all the prisoners of the earth.

35 Да се извраща съдът на човека пред лицето на Всевишния,

35 Да развращава съда на человека пред лицето на Вишнаго,

35 To turn aside the right of a man before the face of the most High,

36 Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.

36 Да онеправдава человека в съда му, - Господ не гледа това за добро.

36 To subvert a man in his cause, the LORD approveth not.

37 Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?

37 Кой казва нещо, и става, бе да го заповяда Господ?

37 Who is he that saith, and it cometh to pass, when the Lord commandeth it not?

38 Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?

38 Из устата на Вишнаго не излизат ли и злото, и доброто?

38 Out of the mouth of the most High proceedeth not evil and good?

39 Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?

39 Защо би пороптал жив человек, чебовек за наказанието на греховете си?

39 Wherefore doth a living man complain, a man for the punishment of his sins?

40 Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.

40 Да издирим пътищата си, и да изпитаме, и да се върнем при Господа.

40 Let us search and try our ways, and turn again to the LORD.

41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, Който е на небесата, и нека речем:

41 Да възвисим сърдцата си и ръцете си към Бога, който е на небеса, и да речем:

41 Let us lift up our heart with our hands unto God in the heavens.

42 Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.

42 Съгрешихме и отстъпихме: ти не си ни простил.

42 We have transgressed and have rebelled: thou hast not pardoned.

43 Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.

43 Покрил си се с ярост, и гонил си ни: убил си, не си пощадил.

43 Thou hast covered with anger, and persecuted us: thou hast slain, thou hast not pitied.

44 Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.

44 Покрил си се с облак, за да не промине молитвата ни.

44 Thou hast covered thyself with a cloud, that our prayer should not pass through.

45 Направил си ни като помия и смет всред племената.

45 Направил си ни измет и мерзост всред людете.

45 Thou hast made us as the offscouring and refuse in the midst of the people.

46 Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.

46 Всичките ни неприятели отвориха устата си върх нас.

46 All our enemies have opened their mouths against us.

47 Страхът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.

47 Страх и пропаст дойдоха върх нас, запустение и съкрушение.

47 Fear and a snare is come upon us, desolation and destruction.

48 Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.

48 Потоци водни излива окото ми за съкрушението на дъщерята на людете ми.

48 Mine eye runneth down with rivers of water for the destruction of the daughter of my people.

49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.

49 Окото ми капе и не престава, защото няма отрада

49 Mine eye trickleth down, and ceaseth not, without any intermission.

50 Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.

50 Доде се Господ наведе и погледна от небето.

50 Till the LORD look down, and behold from heaven.

51 Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.

51 Окото ми нажалява душата ми заради всичките дъщери на града ми.

51 Mine eye affecteth mine heart because of all the daughters of my city.

52 Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.

52 Враговете ми без причина ме гонят непрестанно да ме уловят като врабче.

52 Mine enemies chased me sore, like a bird, without cause.

53 Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.

53 Отнеха живота ми в ров, и хвърлиха камик върх мене.

53 They have cut off my life in the dungeon, and cast a stone upon me.

54 Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.

54 Води възлязоха над главата ми: рекох: Свърших се:

54 Waters flowed over mine head; then I said, I am cut off.

55 Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.

55 Призвах името ти, Господи, от преизподния ров.

55 I called upon thy name, O LORD, out of the low dungeon.

56 Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;

56 Ти чу гласа ми: не затваряй ухото си за въздишането ми, за вопъла ми.

56 Thou hast heard my voice: hide not thine ear at my breathing, at my cry.

57 Приближил си се в деня, когато Те призовах, рекъл си: Не бой се.

57 Приближил си се в който ден те призвах: рекъл си: Не бой се.

57 Thou drewest near in the day that I called upon thee: thou saidst, Fear not.

58 Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.

58 Съдил си, Господи, съда на душата ми: изкупил си живота ми.

58 O LORD, thou hast pleaded the causes of my soul; thou hast redeemed my life.

59 Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.

59 Видял си, Господи обидата ми: съди съдбата ми.

59 O LORD, thou hast seen my wrong: judge thou my cause.

60 Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.

60 Видял си всичките им отмъщения, всичките намислювания против мене.

60 Thou hast seen all their vengeance and all their imaginations against me.

61 Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,

61 Ти чу, Господи, укора им, всичките им намислювания против мене,

61 Thou hast heard their reproach, O LORD, and all their imaginations against me;

62 Думите на ония, които се подигат против мене цял ден.

62 Думите на онези които се подигат върх мене, и преговарянията им против мене вес ден.

62 The lips of those that rose up against me, and their device against me all the day.

63 Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.

63 Виж кога седят и кога стават: аз ще им съм песен.

63 Behold their sitting down, and their rising up; I am their musick.

64 Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;

64 Ще им направиш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им.

64 Render unto them a recompence, O LORD, according to the work of their hands.

65 Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;

65 Ще им дадеш окаменение сърдечно, клетвата си върх тях.

65 Give them sorrow of heart, thy curse unto them.

66 Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.

66 Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш от под небесата Господни.

66 Persecute and destroy them in anger from under the heavens of the LORD.