1 Как почерня златото! измени се най-чистото злато!
Каменете на светилището се пръснаха по ъгловете на всичките пътища.
Каменете на светилището се пръснаха по ъгловете на всичките пътища.
2 Драгите синове на Сион, равноценните с чисто злато,
Как се вмениха като пръстени съсъди, дело на грънчарска ръка!
Как се вмениха като пръстени съсъди, дело на грънчарска ръка!
3 Още и зверовете подават съсци и кърмят чадата си;
А дъщерята на людете ми се ожесточи като камилоптиците в пустиня.
А дъщерята на людете ми се ожесточи като камилоптиците в пустиня.
4 Езикът на сучещото залепна на небцето му от жажда:
Децата поискаха хляб, и нема кой да им отреже.
Децата поискаха хляб, и нема кой да им отреже.
5 Които ядяха нежни ястия, лежат в пътищата загинали:
Възпитаниците в багреница пригърнаха гноището.
Възпитаниците в багреница пригърнаха гноището.
6 И наказанието за беззаконието на дъщерята на людете ми стана по-голямо от наказанието на греха на Содом,
Който биде съсипан в едно мъгновение, без да са действували върх него человечески ръце.
Който биде съсипан в едно мъгновение, без да са действували върх него человечески ръце.
7 Благородните й бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко,
По-червени на глед от рубини, - видът им като сапфир.
По-червени на глед от рубини, - видът им като сапфир.
8 Зракът им почерня повече от сажди: не се познават по пътищата:
Кожата им залепна за костите им: изсъхнаха, станаха като дърво.
Кожата им залепна за костите им: изсъхнаха, станаха като дърво.
9 По-благополучни бидоха умъртвените от меч, нежели умъртвените от глад;
Защото тези изтаяват прободени от скъдост на произведения на ниви.
Защото тези изтаяват прободени от скъдост на произведения на ниви.
10 Ръцете на милосердите жени свариха чадата си:
Станаха им ястие в съкрушението на дъщерята на людете ми.
Станаха им ястие в съкрушението на дъщерята на людете ми.
11 Господ свърши яростта си, изля пламика на гнева си,
И разпали огън в Сион който пояде основанията му.
И разпали огън в Сион който пояде основанията му.
12 Не вярваха земните царе и всички които живееха по вселенната че щеше да влезе неприятел и враг в портите Ерусалимски.
13 Това стана заради греховете на пророците му и заради беззаконията на свещениците му,
Които проливаха кръвта на праведните всред него.
Които проливаха кръвта на праведните всред него.
14 Заскитаха се като слепи по пътищата, оскверниха се с кръвта
Щото человеците не можеха да се допрат до дрехите им.
Щото человеците не можеха да се допрат до дрехите им.
15 Отстъпете, нечисти, викаха към тях: отстъпете, отстъпете, не се допирайте;
А те бягаха и се скитаха; и говореше се между езичниците: Няма да пришелствуват вече с нас:
А те бягаха и се скитаха; и говореше се между езичниците: Няма да пришелствуват вече с нас:
16 Яростта Господня ги отлъчи, не ще вече да гледа на тях:
Свещеническо лице не почетоха, старци не помилваха.
Свещеническо лице не почетоха, старци не помилваха.
17 До сега още очите ни запряха от да чакат суетната за нас помощ:
Гледахме с ожидане към народ който не може да спасява.
Гледахме с ожидане към народ който не може да спасява.
18 Пречакват дирите ни за да не ходим по стъгдите си:
Приближи се свършъкът ни, дните ни се изпълниха, защото дойде свършъкът ни.
Приближи се свършъкът ни, дните ни се изпълниха, защото дойде свършъкът ни.
19 Които ни гонеха станаха по-леки от орлите небесни:
Гониха ни по горите, пречакваха ни в пустинята.
Гониха ни по горите, пречакваха ни в пустинята.
20 Хвана се в техните ровове диханието на ноздрите ни, помазаникът Господен,
Под сянката на когото говорехме че ще живеем между езичниците.
Под сянката на когото говорехме че ще живеем между езичниците.
21 Радвай се и весели се, дъщи Едомска която обитаваш в земята Уз:
Още и до тебе ще дойде чашата: ще се опиеш, и ще се заголиш:
Още и до тебе ще дойде чашата: ще се опиеш, и ще се заголиш:
22 Свърши се наказанието на беззаконието ти, дъщи Сионова: Няма вече да те прати в плен: Ще посети беззаконието ти, дъщи Едомска: ще открие съгрешенията ти.
Цариградски превод