1 Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

1 Помни, Господи що ни стана:
Погледни, и виж укора ни.

1 Remember, O LORD, what is come upon us: consider, and behold our reproach.

2 Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

2 Наследието ни мина на чужденци,
Домовете ни на странни.

2 Our inheritance is turned to strangers, our houses to aliens.

3 Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

3 Станахме сирачета без баща,
Майките ни като вдовици.

3 We are orphans and fatherless, our mothers are as widows.

4 Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

4 Със сребро пихме водата си:
Дървата ни идат с цена.

4 We have drunken our water for money; our wood is sold unto us.

5 Нашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме,

5 На врата ни има гонение:
Трудим се и почивка нямаме.

5 Our necks are under persecution: we labour, and have no rest.

6 Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

6 Простряхме ръка към Египтяните,
Към Асирийците, за да се наситим с хляб.

6 We have given the hand to the Egyptians, and to the Assyrians, to be satisfied with bread.

7 Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

7 Бащите ни съгрешиха: те не съществуват;
И ние носим беззаконията им.

7 Our fathers have sinned, and are not; and we have borne their iniquities.

8 Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

8 Раби ни обладаха: Няма кой да ни избави от ръката им.

8 Servants have ruled over us: there is none that doth deliver us out of their hand.

9 Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.

9 Добивахме хляба си с беда на живота си,
Пред меча на пустинята.

9 We gat our bread with the peril of our lives because of the sword of the wilderness.

10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

10 Кожата ни почерня като пещ
От жестокостта на глада.

10 Our skin was black like an oven because of the terrible famine.

11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

11 Смириха жените в Сион,
Девите в Юдините градове.

11 They ravished the women in Zion, and the maids in the cities of Judah.

12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

12 Князовете бидоха обесени от ръцете им:
Лицата на старейшините се не почетоха.

12 Princes are hanged up by their hand: the faces of elders were not honoured.

13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.

13 Накараха младите да мелят;
И децата паднаха под товара на дървата.

13 They took the young men to grind, and the children fell under the wood.

14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

14 Старейшините престанаха от да седят на портите,
Младите от песните си.

14 The elders have ceased from the gate, the young men from their musick.

15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

15 Престана радостта на сърдцето ни
Ликът ни се обърна на сетуване.

15 The joy of our heart is ceased; our dance is turned into mourning.

16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

16 Венецът на нашата глава падна:
Горко нам сега, защото сме съгрешили!

16 The crown is fallen from our head: woe unto us, that we have sinned!

17 Затова чезне сърцето ни; Затова причерня на очите ни.

17 За то чезне сърдцето ни,
За то причерня на очите ни

17 For this our heart is faint; for these things our eyes are dim.

18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

18 Заради запустението на гората Сион
Лисиците ходят по нея.

18 Because of the mountain of Zion, which is desolate, the foxes walk upon it.

19 Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.

19 Ти, Господи пребиваваш въ век,
Престолът ти в род и род.

19 Thou, O LORD, remainest for ever; thy throne from generation to generation.

20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

20 Защо ни забравяш за всегда,
И ни оставяш на дълго време?

20 Wherefore dost thou forget us for ever, and forsake us so long time?

21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

21 Върни ни, Господи, към тебе, и ще се върнем:
Обнови дните ни като изпърво.

21 Turn thou us unto thee, O LORD, and we shall be turned; renew our days as of old.

22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.

22 Но си ни отхвърлил съвсем:
Разгневил си се много против нас.

22 But thou hast utterly rejected us; thou art very wroth against us.