1 Как седи усамотен градът, който е бил многолюден! Стана като вдовица великата между народите столица! Оная, която беше княгиня между областите, стана поданица!

1 Как седи осамотен градът който е бил многолюден!
Стана като вдовица великата в народите столица!
Която владееше над областите стана подданица.

1 How doth the city sit solitary, that was full of people! how is she become as a widow! she that was great among the nations, and princess among the provinces, how is she become tributary!

2 Непрестанно плаче нощем, и сълзите й са по бузите й; Между всичките й любовници няма кой да я утешава; Всичките й приятели й изневериха; станаха й неприятели.

2 Непрестанно плаче нощя, сълзите й са по ланите й.
От всичките й рачители няма кой да я утешава:
Всичките й приятели станаха й неверни: врагове й станаха.

2 She weepeth sore in the night, and her tears are on her cheeks: among all her lovers she hath none to comfort her: all her friends have dealt treacherously with her, they are become her enemies.

3 Юда отиде в плен от притеснение и тежко робуване; Живее между езичниците, не намира покой; Всичките му гонители го стигнаха всред теснините му.

3 Отиде в плен Юда поради скърб и тежко робство:
Седи между езичниците: не намира покой.
Всички които го гонеха стигнаха го всред теснините.

3 Judah is gone into captivity because of affliction, and because of great servitude: she dwelleth among the heathen, she findeth no rest: all her persecutors overtook her between the straits.

4 Тъжат сионските пътници, защото никой не иде на определените празници; Всичките му порти са пусти; свещениците му въздишат; Девиците му са наскърбени; и сам той е в горест.

4 Тъжни са пътищата на Сион, защото никой не иде на праздниците:
Всичките му порти са пусти: свещениците му въздишат: Девиците му са прискърбни, и той е в горест.

4 The ways of Zion do mourn, because none come to the solemn feasts: all her gates are desolate: her priests sigh, her virgins are afflicted, and she is in bitterness.

5 Противниците му взеха връх; неприятелите му благоденствуват; Защото Господ го наскърби, поради многото му беззакония; Младенците му отидоха в плен пред противника.

5 Противниците му станаха глава, враговете му благоденствуват;
Защото Господ му нанесе скърб заради множеството на беззаконията му:
Младенците му отидоха в плен пред врага.

5 Her adversaries are the chief, her enemies prosper; for the LORD hath afflicted her for the multitude of her transgressions: her children are gone into captivity before the enemy.

6 И изгуби се от сионовата дъщеря всичкото й великолепие; Първенците й станаха като елени, които не намират пасбище, И стават безсилни пред гонещия ги.

6 И побегна от дъщерята на Сион всичката й слава:
Началниците станаха като елени които не нахождат пасбище,
И безсилни отиват пред гонещия.

6 And from the daughter of Zion all her beauty is departed: her princes are become like harts that find no pasture, and they are gone without strength before the pursuer.

7 В дните на скръбта си и на скитанията си Ерусалим си спомни Всичките желателни неща, които имаше от древни времена, Сега, когато са паднали людете му в ръката на противника, и никой не му помага; Противниците го видяха, засмяха се поради опустошението му.

7 Напомни си Ерусалим в дните на скърбта си и на бедствието си
Всичките си скъпоценни неща които имаше от древни времена,
Когато паднаха людете му в ръката на врага,
И нямаше кой да му помага:
Видяха го враговете, засмяха се заради падането му.

7 Jerusalem remembered in the days of her affliction and of her miseries all her pleasant things that she had in the days of old, when her people fell into the hand of the enemy, and none did help her: the adversaries saw her, and did mock at her sabbaths.

8 Тежко съгреши ерусалимската дъщеря, затова се отмахна като нечисто нещо; Всички, които бяха я почитали, презряха я, защото видяха голотата й; А тя въздиша и обръща гърба си.

8 Тежко съгреши Ерусалимската дъщеря; за то стана като нечиста:
Всички които я славеха презряха я, защото видяха грозотата й;
А тя въздиша и се обърна назад.

8 Jerusalem hath grievously sinned; therefore she is removed: all that honoured her despise her, because they have seen her nakedness: yea, she sigheth, and turneth backward.

9 Нечистотата й беше в полите й; не бе помислила за сетнината си! Затова чудно се е смирила; няма кой да я утешава; Виж, Господи, скръбта ми, вика тя, защото неприятелят се възвеличи.

9 Нечистотата й е в полите й: не бе помислила за сетнините си:
Заради това чудно се е смирила: няма кой да я утешава.
Виж, Господи, скърбта ми, защото се възвеличи врагът.

9 Her filthiness is in her skirts; she remembereth not her last end; therefore she came down wonderfully: she had no comforter. O LORD, behold my affliction: for the enemy hath magnified himself.

10 Противникът е прострял ръката си върху всичките й желателни неща; Защото тя видя, че в светилището й влязоха езичниците, За които си заповядал да не влизат в Твоето събрание.

10 Врагът простря ръката си върху всичките й скъпоценности;
Защото тя видя езичниците че ходят в светилището й,
За които си заповядал да не влязат в твоето събрание.

10 The adversary hath spread out his hand upon all her pleasant things: for she hath seen that the heathen entered into her sanctuary, whom thou didst command that they should not enter into thy congregation.

11 Всичките й люде въздишат и искат хляб; Дадоха желателните си неща за храна, за да се възобнови животът им; Виж, Господи и погледни; защото станах унижена.

11 Всичките й люде въздишат и искат хляб:
Дадоха скъпоценните си неща за храна за да се повърне животът им.
Виж, Господи, и призри, защото станах унищожена.

11 All her people sigh, they seek bread; they have given their pleasant things for meat to relieve the soul: see, O LORD, and consider; for I am become vile.

12 Немарите ли, всички вие, които заминавате по пътя? Погледнете и вижте, има ли страдание като страданието, което падна на мене, Когото Господ оскърби в деня на пламенния Си гняв.

12 Не марите ли, всички вие които заминвате по пътя?
Погледнате и вижте да ли има страдание като моето страдание което ми стана,
С което ме оскърби Господ в деня на яростния си гняв.

12 Is it nothing to you, all ye that pass by? behold, and see if there be any sorrow like unto my sorrow, which is done unto me, wherewith the LORD hath afflicted me in the day of his fierce anger.

13 От свише Той прати огън в костите ми, който ги облада; Простря примка за нозете ми; върна ме назад; Направи ме пуста и слаба цял ден.

13 Проводи от горе огън в костите ми и ги облада:
Простря примка на нозете ми:
Върна ме назад: направи ме опустошена, да боледувам вес ден.

13 From above hath he sent fire into my bones, and it prevaileth against them: he hath spread a net for my feet, he hath turned me back: he hath made me desolate and faint all the day.

14 Нечестията ми бидоха стегнати върху мене като хомот от ръката Му; Те се сплетоха, стигнаха до врата ми; Той направи да намалее силата ми; Господ ме предаде в ръцете на ония, срещу които не мога да стоя.

14 Ръката му стегна хомота на нечестията ми:
Те се сплетоха, възлязоха на врата ми: разруши силата ми:
Господ ме предаде в ръце от които не мога да стана.

14 The yoke of my transgressions is bound by his hand: they are wreathed, and come up upon my neck: he hath made my strength to fall, the LORD hath delivered me into their hands, from whom I am not able to rise up.

15 Господ презря всичките силни мъже всред мене; Свика против мене събор, за да смаже младежите ми; Господ стъпка като в лин девицата, Юдовата дъщеря.

15 Господ постла всичките ми силни всред мене:
Свика събор за да съкруши юношите ми:
Господ стъпка в жлеб девицата, дъщерята Юдина.

15 The LORD hath trodden under foot all my mighty men in the midst of me: he hath called an assembly against me to crush my young men: the LORD hath trodden the virgin, the daughter of Judah, as in a winepress.

16 Затова аз плача; окото ми, окото ми излива вода, Защото се отдалечи от мене утешителят, Който би възобновил живота ми; Чадата ми погинаха, защото надделя неприятелят.

16 За то аз плача: окото ми, окото ми излива вода;
Защото се отдалечи от мене утешителят който би оживил душата ми:
Синовете ми погинаха, защото се преукрепи врагът.

16 For these things I weep; mine eye, mine eye runneth down with water, because the comforter that should relieve my soul is far from me: my children are desolate, because the enemy prevailed.

17 Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши; Господ заповяда за Якова, щото окръжаващите го да му станат противници; Ерусалим стана между тях като нечисто нещо.

17 Сион простира ръцете си, нема кой да го утеши:
Господ заповяда за Якова: враговете му го окружиха:
Ерусалим стана между тях като нечиста жена.

17 Zion spreadeth forth her hands, and there is none to comfort her: the LORD hath commanded concerning Jacob, that his adversaries should be round about him: Jerusalem is as a menstruous woman among them.

18 Праведен е Господ, защото въстанах против заповедите Му; Слушайте, моля, всички племена, и вижте скръбта ми; Девиците ми и младежите ми отидоха в плен.

18 Праведен е Господ, защото отстъпих от словото му:
Слушайте, моля, всички люде, и вижте страданията ми:
Девиците ми и юношите ми отидоха в плен.

18 The LORD is righteous; for I have rebelled against his commandment: hear, I pray you, all people, and behold my sorrow: my virgins and my young men are gone into captivity.

19 Повиках любовниците си, но те ме излъгаха; Свещениците ми и старейшините ми издъхнаха в града, Когато си търсеха храна, за да се възобнови животът им.

19 Повикнах моите рачители, но те ме излъгаха:
Свещениците ми и старейшините ми издъхнаха в града
Когато търсеха храна за себе си за да се повърне животът им.

19 I called for my lovers, but they deceived me: my priests and mine elders gave up the ghost in the city, while they sought their meat to relieve their souls.

20 Виж, Господи, защото съм в утеснение; червата ми се смущават; Сърцето ми от дън се свива, защото зле се разбунтувах против Тебе; Навън обезчади нож; у дома като че ли смърт владее.

20 Виж, Господи, защото съм в утеснение: чревата ми се смущават,
Сърцето ми се превръща в мене, защото зле се възпротивих на тебе:
Извън обезчади нож, у дома смърт.

20 Behold, O LORD; for I am in distress: my bowels are troubled; mine heart is turned within me; for I have grievously rebelled: abroad the sword bereaveth, at home there is as death.

21 Чуха, че съм въздишала; няма кой да ме утеши; Всичките ми неприятели чуха за злощастието ми и се радваха, че си сторил това; Обаче, Ти ще докараш възгласения от Тебе ден, когато и те ще станат като мене.

21 чуха че въздишам, няма кой да ме утеши:
Всичките ми неприятели чуха за злощастието ми, зарадваха се че си направил ти това:
Ще донесеш деня който си назначил, и те ще станат като мене.

21 They have heard that I sigh: there is none to comfort me: all mine enemies have heard of my trouble; they are glad that thou hast done it: thou wilt bring the day that thou hast called, and they shall be like unto me.

22 Нека дойде пред Тебе всичкото им нечестие, И стори на тях както стори на мене, поради всичките ми престъпления; Защото много са въздишките ми, и сърцето ми чезне;

22 Да дойде пред тебе всичката им злина;
И направи им както направи на мене заради всичките им съгрешения;
Защото много са въздишанията ми, и сърдцето ми чезне.

22 Let all their wickedness come before thee; and do unto them, as thou hast done unto me for all my transgressions: for my sighs are many, and my heart is faint.