1 И слово Господне биде към мене и рече:

2 Сине человечески, ти живееш сред дом на отстъпници, които очи имат за да виждат, и не виждат, уши имат за да чуят, и не чуят; защото са дом отстъпник.

3 За то, ти сине человечески приготви си потребните неща за преселване, и пресели се дене пред тях; и ще се преселиш от местото си на друго место пред тях; негли дадат внимание, ако и да са дом отстъпник.

4 И ще изнесеш нещата си дене пред тях като неща за преселване; и ти ще излезеш вечерта пред тях като онези които излазят на преселване.

5 Прокопай си пред тях стената, и изнес през нея

6 Пред тях ще ги дигнеш на рамена и ще ги изнесеш като мръкнува: ще покриеш лицето си та да не видиш земята; понеже те дадох знамение на Израилевия дом.

7 И направих както ми се заповеда: донесох вън нещата си дене като неща на преселване, и вечерта прокопах си стената с ръка: изнесох ги като мръкнуваше: пред тях ги дигнах на рамена.

8 И на утринта биде слово Господне към мене и рече:

9 Сине человечески, домът Израилев, домът отстъпник, не ти рече ли: Що правиш ти?

10 Кажи им: Така говори Господ Иеова: Това пророчество се относя на княза който е в Ерусалим, и на всичкия Израилев дом които са между тях.

11 Речи: Аз съм знамението ви:
Както направих аз, така ще им бъде:
В преселение и в пленение ще отидат.

12 И князът който е между тях ще дигне товар на рамена
Като мръкнува и ще излезе:
Ще прокопаят стената за да износят през нея:
Ще покрие лицето си за да не види земята с очите си.

13 Ще простра обаче мрежата си върх него,
И ще се хване в примката ми;
И ще го закарам у Вавилон в Халдейската земя;
Но не ще да я види, и там ще умре.

14 И ще разсея към всеки вятър
Всичките около него помощници
И всичките му пълкове,
И ще измъкна нож зад тях.

15 И ще познаят че аз съм Господ
Когато ги разпръсна между народите
И ги разсея по местата.

16 Ще оставя обаче малцина на чет от тях
От меча, от глада, и от мора,
За да приказват всичките си мерзости
Между народите дето отиват;
И ще познаят че аз съм Господ.

17 И слово Господне биде към мене и рече:

18 Сине человечески, яж хлеба си с трепет,
И пий водата си с ужас и тъга.

19 И кажи на людете на тази земя: Така говори Господ Иеова
За жителите Ерусалимски в Израилевата земя:
Ще ядат хляба си с тъга,
И ще пият водата си със смайване,
Щото земята му да запустее от пълнотата си,
Заради беззаконието на всички които живеят в нея.

20 И обитаемите градове ще опустеят,
И земята ще се разори;
И ще познаете че аз съм Господ.

21 И слово Господне биде към мене и рече:

22 Сине человечески, каква е тая пословица която имате в Израилевата земя та казвате: Дните се продължават, и всяко видение се изгубя?

23 За то кажи им:
Така говори Господ Иеова:
Ще направя тази пословица да престане,
И няма вече да се употребява за пословица в Израил;
Но кажи им: Дните приближават,
И изпълнението на всяко видение.

24 Защото не ще има вече никакво лъжливо видение
Нито ласкателно прорицание всред Израилевия дом.

25 Защото аз съм Господ: аз ще говоря,
И словото което ще говоря ще се извърши:
Няма да се продължи вече;
Защото в дните ви, доме отстъпниче, ще говоря слово,
И ще го извърша, говори Господ Иеова.

26 И слово Господне биде към мене и рече:

27 Сине человечески, ето, в Израилевия дом говорят:
Видението което той вижда простира се в много дни,
И пророчествува заради далечни времена.

28 За то кажи им: Така говори Господ Иеова:
Никое от словата ми не ще се продължи вече;
Но словото което говорих ще се извърши,
Говори Господ Иеова.