1 Господ говори още на Моисея, казвайки:

1 И говори Господ Моисею и рече

1 And the LORD spake unto Moses, saying,

2 Говори на Аарона и на синовете му и на всичките израилтяни, като им кажеш: Ето какво заповяда Господ, като рече:

2 Говори на Аарона, и на синовете му, и на всичките Израилеви синове и кажи им: Това е словото което заповяда Господ и рече:

2 Speak unto Aaron, and unto his sons, and unto all the children of Israel, and say unto them; This is the thing which the LORD hath commanded, saying,

3 Всеки човек от Израилевия дом, който заколи говедо, агне, или коза в стана, или който заколи вън от стана,

3 Който человек от дома Израилев заколи говедо, или агне, или коза в стана, или който заколи вън от стана,

3 What man soever there be of the house of Israel, that killeth an ox, or lamb, or goat, in the camp, or that killeth it out of the camp,

4 без да го е привел до входа на шатъра за срещане, за да го принесе Господу пред Господната скиния, той ще се счете виновен за кръв; кръв е пролял; тоя човек ще се изтреби изсред людете си;

4 и го не приведе до дверите на скинията на събранието за да принесе приношение Господу пред скинията Господня, кръв ще се вмени на оногози человека: кръв е пролял; и да се изтреби онзи человек отсред людете си:

4 And bringeth it not unto the door of the tabernacle of the congregation, to offer an offering unto the LORD before the tabernacle of the LORD; blood shall be imputed unto that man; he hath shed blood; and that man shall be cut off from among his people:

5 с цел израилтяните да довеждат жертвите, които колят на полето и да ги принасят Господу до входа на шатъра за срещане, при свещеника, та да ги колят за примирителни жертви Господу.

5 за да проваждат Израилевите синове жертвите си които колят на полето, и да ги приносят Господу до дверите на скинията на събранието, при свещеника, и да ги колят за примирителни жъртви Господу.

5 To the end that the children of Israel may bring their sacrifices, which they offer in the open field, even that they may bring them unto the LORD, unto the door of the tabernacle of the congregation, unto the priest, and offer them for peace offerings unto the LORD.

6 И свещеникът да поръси с кръвта Господния олтар при входа на шатъра за срещане и да изгори тлъстината за благоухание Господу.

6 И да поръси свещеникът с кръвта олтаря Господен при дверите на скинията на събранието, и да изгори тлъстината за ухание благовонно Господу.

6 And the priest shall sprinkle the blood upon the altar of the LORD at the door of the tabernacle of the congregation, and burn the fat for a sweet savour unto the LORD.

7 Да не принасят вече жертвите си на бесовете, след като те блудствуват; това да им бъде вечен закон във всичките им поколения.

7 И да не приносят вече жертвите си на бесовете след които те блудствуват: това да им бъде узаконение вечно в родовете им.

7 And they shall no more offer their sacrifices unto devils, after whom they have gone a whoring. This shall be a statute for ever unto them throughout their generations.

8 Кажи им още: Който човек от Израилевия дом, или от заселените между тях пришелци, принесе всеизгаряне или жертва,

8 И да им кажеш: Който человек от дома Израилев, или от пришелците преселени между вас, принесе всесъжение или жъртви,

8 And thou shalt say unto them, Whatsoever man there be of the house of Israel, or of the strangers which sojourn among you, that offereth a burnt offering or sacrifice,

9 без да я приведе до входа на шатъра за срещане, за да я принесе Господу, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.

9 и я не приведе до дверите на скинията на събранието за да я принесе Господу, да се изтреби онзи человек от людете си.

9 And bringeth it not unto the door of the tabernacle of the congregation, to offer it unto the LORD; even that man shall be cut off from among his people.

10 Ако някой от Израилевия дом, или от заселените между тях пришелци, яде каква да е кръв, ще насоча лицето Си против оня човек, който яде кръвта, и ще го изтребя изсред людете му.

10 И ако някой от дома Израилев, или от пришелците преселени между вас, яде каква да е кръв, ще туря лицето си против онази душа която яде кръвта, и ще я изтребя отсред людете й.

10 And whatsoever man there be of the house of Israel, or of the strangers that sojourn among you, that eateth any manner of blood; I will even set my face against that soul that eateth blood, and will cut him off from among his people.

11 Защото живота на тялото е в кръвта, която Аз ви дадох да правите умилостивение на олтара за душите си; защото кръвта е, която, по силата на живота, който е в нея, прави умилостивение.

11 Защото животът на плътта е на кръвта; и аз ви я дадох да правите умилостивение на олтаря за душите си; защото кръвта е която прави умилостивение за душата.

11 For the life of the flesh is in the blood: and I have given it to you upon the altar to make an atonement for your souls: for it is the blood that maketh an atonement for the soul.

12 За това казах на израилтяните: Ни един човек от вас да не яде кръв, и пришелецът, който е заселен между вас, да не яде кръв.

12 За това казах аз на Израилевите синове: Ни една душа от вас да не яде кръв; нито пришлецът който е преселен между вас да яде кръв.

12 Therefore I said unto the children of Israel, No soul of you shall eat blood, neither shall any stranger that sojourneth among you eat blood.

13 И ако някой от израилтяните, или от заселените между тях пришелци, отиде на лов и улови животно или птица, що бива да се яде, нека излее кръвта й, па да я покрие с пръст.

13 И ако някой человек от Израилевите синове, или от пришелците преселени между вас, отиде на лов и улови животно, или птица която се яде, да пролее кръвта й и да я покрие с пръст.

13 And whatsoever man there be of the children of Israel, or of the strangers that sojourn among you, which hunteth and catcheth any beast or fowl that may be eaten; he shall even pour out the blood thereof, and cover it with dust.

14 Защото, колкото за живота на всяка твар, кръвта й - тя е животът й; за това казах на израилтяните: Да не ядете кръвта на никаква твар, защото животът на всяка твар е кръвта й; всеки, който я яде, ще се изтреби.

14 Защото животът на всяка плът е кръвта й: тя е животът й; за това казах на Израилевите синове: Да не ядете кръв от никоя плът; защото животът на всяка плът е кръвта й: всеки който я яде ще се изтреби.

14 For it is the life of all flesh; the blood of it is for the life thereof: therefore I said unto the children of Israel, Ye shall eat the blood of no manner of flesh: for the life of all flesh is the blood thereof: whosoever eateth it shall be cut off.

15 И всеки човек, който яде мърша или разкъсано от звяр, бил той туземец или пришелец, нека изпере дрехите си и да се окъпе във вода, и ще бъде нечист до вечерта; а след това ще бъде чист.

15 И всяка душа която яде мърша, или разкъснато от звяр, туземец или пришлец, да изпере дрехите си, и да се омие с вода, и ще бъде нечист до вечер; а после ще бъде чист.

15 And every soul that eateth that which died of itself, or that which was torn with beasts, whether it be one of your own country, or a stranger, he shall both wash his clothes, and bathe himself in water, and be unclean until the even: then shall he be clean.

16 И ако не ги изпере и не окъпе тялото си, тогава ще носи беззаконието си.

16 И ако ги не изпере, и не омие тялото си, тогаз ще понесе беззаконието си.

16 But if he wash them not, nor bathe his flesh; then he shall bear his iniquity.