1 Господното слово дойде към Иона Аматиевия син и рече:

1 И слово Господне биде към Иона сина Аматиев и рече:

1 Now the word of the LORD came unto Jonah the son of Amittai, saying,

2 Стани, иди в големия град Ниневия и викай против него; защото нечестието му възлезе пред Мене.

2 Стани, иди в Ниневия, големия град, та проповядай против него; защото нечестието им възлезе пред мене.

2 Arise, go to Nineveh, that great city, and cry against it; for their wickedness is come up before me.

3 Но Иона стана да побегне в Тарсис от Господното присъствие; и, като слезе в Иопия, намери кораб който отиваше в Тарсис, плати за превоза си и влезе в него за да отиде с тях в Тарсис от Господното присъствие.

3 И стана Иона за да побегне в Tарсис от лицето на Господа; и слезе в Иопия и намери кораб който отхождаше в Тарсис, и заплати превоза му и влезе в него, за да отиде с тях в Тарсис от лицето на Господа.

3 But Jonah rose up to flee unto Tarshish from the presence of the LORD, and went down to Joppa; and he found a ship going to Tarshish: so he paid the fare thereof, and went down into it, to go with them unto Tarshish from the presence of the LORD.

4 Но Господ подигна силен вятър по морето, и стана голяма буря в морето, тъй че корабът изглеждаше, че ще се разбие.

4 Но Господ подигна голям вятър върху морето, и стана голяма буря в морето; и корабът бедствуваше да се съкруши.

4 But the LORD sent out a great wind into the sea, and there was a mighty tempest in the sea, so that the ship was like to be broken.

5 Тогава моряците, уплашени, извикаха всеки към своя бог, и хвърлиха в морето стоките, които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Иона бе слязъл и легнал във дъното на кораба, и спеше дълбоко.

5 И корабниците се уплашиха, и извикаха всеки към своя си бог, и хвърлиха в морето съсъдите които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Иона бе слязъл в дъното на кораба и легнал, и спеше дълбоко.

5 Then the mariners were afraid, and cried every man unto his god, and cast forth the wares that were in the ship into the sea, to lighten it of them. But Jonah was gone down into the sides of the ship; and he lay, and was fast asleep.

6 Затова корабоначалникът се приближи при него и рече: Какво става с тебе, спящий? Стани, призови Бога си, негли Бог си спомни за нас, и не загинем.

6 И приближи се при него корабоначалникът та му рече: Защо спиш? Стани, призови Бога си, негли Бог ни помене и не загинем.

6 So the shipmaster came to him, and said unto him, What meanest thou, O sleeper? arise, call upon thy God, if so be that God will think upon us, that we perish not.

7 После си рекоха един на друг: Елате, да хвърлим жребие та да познаем по коя причина е това зло на нас. И като хвърлиха жребие, то падна на Иона.

7 И рекоха всеки на ближния си: Елате и да хвърлим жребие та да познаем заради кого е това зло върху нас. И хвърлиха жребие; и падна жребието върху Иона.

7 And they said every one to his fellow, Come, and let us cast lots, that we may know for whose cause this evil is upon us. So they cast lots, and the lot fell upon Jonah.

8 Тогава му рекоха: Кажи ни, молим ти се, по коя причина е това зло на нас. Каква ти е работата? и от где идеш? от коя си земя? и от кои си люде?

8 Тогаз му рекоха: Кажи ни сега за кого е това зло върх нас. Каква ти е работата? и от де идеш? От коя си земя? и от кои си люде?

8 Then said they unto him, Tell us, we pray thee, for whose cause this evil is upon us; What is thine occupation? and whence comest thou? what is thy country? and of what people art thou?

9 А той им рече: Аз съм евреин, и се боя от Господа небесния Бог, който направи морето и сушата.

9 А той им рече: Аз съм Евреин; и боя се от Господа Бога небеснаго който направи морето и сушата.

9 And he said unto them, I am an Hebrew; and I fear the LORD, the God of heaven, which hath made the sea and the dry land.

10 Тогава човеците се много уплашиха, и рекоха му: Защо си сторил това? (Защото човеците знаеха, че бягаше от Господното присъствие, понеже беше им казал.)

10 Тогаз се уплашиха человеците с голям страх, и му рекоха: Що е това което си направил? Защото познаха человеците че бягаше от лицето Господне, понеже беше им обявил това.

10 Then were the men exceedingly afraid, and said unto him. Why hast thou done this? For the men knew that he fled from the presence of the LORD, because he had told them.

11 Тогава му рекоха: Що да ти сторим за да утихне за нас морето? (Защото морето ставаше все по-бурно).

11 И рекоха му: Що да ти сторим за да се утиши морето за нас? Защото морето се обуряваше още повече.

11 Then said they unto him, What shall we do unto thee, that the sea may be calm unto us? for the sea wrought, and was tempestuous.

12 И рече им: Вземете ме та ме хвърлете в морето, и морето ще утихне за вас; защото зная, че поради мене ви постигна тая голяма буря.

12 И рече им: Вземете ме та ме хвърлете в морето, и морето ще се утиши за вас; защото аз познавам че поради мене стана тая голяма буря върху вас

12 And he said unto them, Take me up, and cast me forth into the sea; so shall the sea be calm unto you: for I know that for my sake this great tempest is upon you.

13 Но пак, човеците гребяха силно за да се върнат към сушата; но не можаха, защото морето ставаше все по-бурно против тях.

13 А человеците гребяха силно за да се върнат към сушата, но не можаха; защото морето се обуряваше още повече против тях.

13 Nevertheless the men rowed hard to bring it to the land; but they could not: for the sea wrought, and was tempestuous against them.

14 Затова извикаха към Господа, казвайки: Молим Ти се, Господи, молим Ти се, да не загинем поради живота на тоя човек; и не налагай върху нас невинна кръв; защото Ти, Господи, си сторил каквото си искал.

14 За то извикаха към Господа и рекоха: Молим се, Господи, молим се да не загинем заради живота на тогози человек; и не налагай върх нас неповинна кръв; защото ти, Господи, си направил както си щял.

14 Wherefore they cried unto the LORD, and said, We beseech thee, O LORD, we beseech thee, let us not perish for this man's life, and lay not upon us innocent blood: for thou, O LORD, hast done as it pleased thee.

15 И тъй, взеха Иона та го хвърлиха в морето; и яростта на морето престана.

15 И взеха Иона и го хвърлиха в морето; и морето се спря от яростта си.

15 So they look up Jonah, and cast him forth into the sea: and the sea ceased from her raging.

16 Тогава човеците се убояха твърде много от Господа; и принесоха жертва Господу, и направиха обреци.

16 Тогаз человеците се убояха от Господа с голям страх; и принесоха жъртва Господу, и направиха обричания.

16 Then the men feared the LORD exceedingly, and offered a sacrifice unto the LORD, and made vows.

17 А Господ бе определил една голяма риба да погълне Иона; и Иона остана във вътрешността на рибата три дни и три нощи.

17 И бе определил Господ една голяма риба да погълне Иона. И пребиде Иона в корема на рибата три дни и три нощи.

17 Now the LORD had prepared a great fish to swallow up Jonah. And Jonah was in the belly of the fish three days and three nights.