1 Горко ми!
Защото съм като последно плодобрание лятно,
Като пабирък след гроздобер.
Няма грозд за да яде някой:
Душата ми пожела първозрелите плодове.

2 Преподобен се погуби от земята,
И няма прав между человеците:
Всичките се засаждат за кръв:
Ловят всеки брата си със сет.

3 За да злотворят твърде много с ръцете си,
Началникът иска, и съдията гледа за мъзда,
И големецът произнася лукавото си желание,
Което развратно изпълняват.

4 По-добрият от тях е като трън,
Правият по-бодлив от трънлив плет:
Денят на пазачите ти, посещението ти стигна:
Сега ще е недоумението им.

5 Не се уверявайте на другар,
Нямайте дързновение на тесен приятел,
Пази дверите на устата си
От лежещата в недрото ти;

6 Защото син презира баща,
Дъщеря се повдига против майка си,
Снаха против свекърва си,
Неприятели на человека са домащните му.

7 А аз ще погледна към Господа,
Ще чакам Бога на спасението си:
Бог мой ще ме послуша.

8 Не се весели заради мене, враждебнице моя:
Ако и да падна, ще стана:
Ако и да седна в тъмнина,
Господ ще ми е светлина.

9 Ще нося гнева на Господа,
Защото му съгреших,
Доде разсъди съда ми
И направи съдбата ми:
Ще ме изведе на светлината:
Ще видя правдата му.

10 И враждебницата ми ще види,
И срам ще я покрие която ми говори:
Де е Господ Бог твой?
Очите ми ще я видят:
Сега ще е в стъпкуване като калта на пътищата.

11 В който ден се съзидат стените ти,
В онзи ден ще се раздаде на далеч заповядването.

12 В онзи ден ще дойдат до тебе от Асирия,
И от крепостните градове,
И от крепостта до реката,
И от море до море, и от планина до планина.

13 И земята ще запустее
От причината на жителите си,
Заради плода на деянията им.

14 Паси людете си със жезъла си,
Стадото на наследието си
Което живее уединено в дъбравата всред Кармил:
Да пасат във Васан и в Галаад като в древните дни.

15 Като в дните на изхода ти из Египетската земя
Ще им покажа чудеса.

16 Народите ще видят, и ще се постидят
Заради всичката си крепост:
Ще турят ръка на уста:
Ушите им ще оглушеят.

17 Ще лижат пръстта като змии,
Като земните гадове ще треперят в дупките си,
Ще се устрашат от Господа Бога нашего,
И ще се уплашат от тебе.

18 Кой е подобен тебе, Бог
Който прощава беззаконие,
И не изгл?е?жда престъплението
На остатъка на наследието си?
Не пази гнева си винаги,
Защото му е угодно да прави милост.

19 Ще се върне, ще ни помилва,
Ще стъпче беззаконията ни;
Ей, ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбини.

20 Ще извършиш истина Якову,
Милост Аврааму,
Както се кле ти на бащите ни от древните дни.