Търсене в Библията онлайн
 
Захария 11 глава
×
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14 
1 Отвори, Ливане, дверите си,
И да изяде огън кедрите ти.
2 Вий, елхо, защото падна кедърът;
Защото големците бидоха обрани.
Вийте, дъбове Васански,
Защото непристъпната дъбрава се изсече.
3 Глас се чуе от пастири плачещи;
Защото славата им се грабна,-
Глас на млади лъвове рикаещи,
Защото величината Йорданова се грабна.
4 Така говори Господ Бог мой:
Паси стадото за клането
5 Което колят онез които са го купили,
И не се мислят повинни;
А продаващите го казват:
Благословен Господ, защото обогатях;
И самите му пастири го не жалят.
6 За то няма да пожаля вече жителите на таз земя, говори Господ;
Но, ето, аз ще предам человеците
Всекиго в ръката на своя си ближен,
И в ръката на своя си цар;
И ще разорят земята,
И не ща да ги избавя от ръката им.
7 И пасох стадото за клането, ей, бедните на стадото. И си взех два жезла: единия нарекох Хубост, а другият нарекох Узи: и пасох стадото.
8 И изтребих трима пастири в един месец; и душата ми се отегчи от тях, и душата им се отвърна от мене.
9 Тогаз рекох: Няма да ви паса: което умира нека умира, и което загинва нека загинва, и останалите нека ядат всяко плътта на ближното си.
10 И взех жезъла си Хубостта и го съсякох, за да унищожа завета си който направих с всичките люде.
11 И се унищожи в онзи ден; и така бедните от стадото които гледаха към мене познаха наистина че то бе словото Господне.
12 И рекох им: Ако ви се вижда добро, дайте ми мъздата ми; ако ли не, отречете я. И претеглиха за мъздата ми тридесет сребърника
13 И рече ми Господ: Хвърли ги на грънчаря: почтена цена с която се оцених от тях! И взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в дома Господен на грънчаря.
14 И пресякох другия си жезъл, Узите, за да унищожа братството между Юда и Израил.
15 И рече ми Господ: Още вземи си и оръдията на неразумен пастир;
16 Защото, ето, аз ще въздигна пастир върху земята
Който няма да посещава загиналите,
И няма да търси разпръснатото,
Не ще да цели съкрушената,
Нито ще пасе здравата;
Но ще яде плътта на тлъстата,
И изсича копитата им.
17 Горко на суетния пастир
Който оставя стадото!
Меч ще дойде върх мишцата му
И върх дясното му око:
Мишцата му ще изсъхне съвсем,
И дясното му око съвсем ще се помрачи.
Цариградски превод
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14