1 В осмия месец, във втората година на Дария, Господното слово дойде към пророк Захария, син на Варахия, син на Идо и рече: -

1 В осмия месец, във втората година на Дария, стана слово Господне към Захария сина нa Варахия, сина на Идо, пророка, и рече:-

1 In the eighth month, in the second year of Darius, came the word of the LORD unto Zechariah, the son of Berechiah, the son of Iddo the prophet, saying,

2 Господ се разгневи много на бащите ви,

2 Господ се разгневи много на бащите ви.

2 The LORD hath been sore displeased with your fathers.

3 Затова кажи им: Така казва Господ на Силите: Върнете се при Мене, казва Господ на Силите; И Аз ще се върна при вас, казва Господ на Силите.

3 За то кажи им:
Така говори Господ Саваот,
Обърнете се към мене, говори Господ Саваот;
И ще се обърна към вас, говори Господ Саваот.

3 Therefore say thou unto them, Thus saith the LORD of hosts; Turn ye unto me, saith the LORD of hosts, and I will turn unto you, saith the LORD of hosts.

4 Не ставайте такива каквито бяха бащите ви, Към които предишните пророци викаха и рекоха: Така казва Господ на Силите: Върнете се сега от нечестивите си пътища, И от лошите си дела; Но те не послушаха, Нито дадоха внимание на Мене, казва Господ.

4 Не ставайте, както бяха бащите ви,
Към които предишните пророци извикаха та рекоха:
Така говори Господ Саваот:
Върнете се сега от лукавите си пътища
И от лукавите си деяния;
И не послушаха,
И не дадоха внимание мене, говори Господ.

4 Be ye not as your fathers, unto whom the former prophets have cried, saying, Thus saith the LORD of hosts; Turn ye now from your evil ways, and from your evil doings: but they did not hear, nor hearken unto me, saith the LORD.

5 Бащите ви где са? И пророците живеят ли вечно?

5 Бащите ви де са? И пророците живеят ли във век?

5 Your fathers, where are they? and the prophets, do they live for ever?

6 Но думите Ми и повеленията, Които заповядах на слугите Си пророците, Не сполетяха ли бащите ви? И те се обърнаха и рекоха: Както Господ на Силите намисли да постъпи с нас Според постъпките ни и според делата ни, Така е постъпил с нас.

6 Но думите ми и повеленията ми
Които заповядах на рабите си пророците
Не стигнаха ли до бащите ви?
И те се обърнаха та рекоха:
Както Господ на Силите намисли да направи нам,
Според пътищата ни и според деянията ни,
Така направи нам.

6 But my words and my statutes, which I commanded my servants the prophets, did they not take hold of your fathers? and they returned and said, Like as the LORD of hosts thought to do unto us, according to our ways, and according to our doings, so hath he dealt with us.

7 На двадесет и четвъртия ден от единадесетия месец, който е месец Сават, във втората година на Дария, Господното слово дойде към пророк Захария, син на Варахия, син на Идо, и рече:

7 В двадесет и четвъртия ден на единадесетия месец, който е месец Сават, във втората година на Дария, стана слово Господне към Захария сина на Варахия, сина на Идо, пророка, и рече:

7 Upon the four and twentieth day of the eleventh month, which is the month Sebat, in the second year of Darius, came the word of the LORD unto Zechariah, the son of Berechiah, the son of Iddo the prophet, saying,

8 Видях нощем, и ето човек който яздеше на червен кон, и стоеше между миртовите дървета, които бяха в едно сенчесто място; и зад него имаше червени, пъстри и бели коне.

8 Видях нощ, и ето человек ездещ на червен кон, и той стоеше между мирсини които бяха в долина; и зад него коне червени, пъстри, и бели.

8 I saw by night, and behold a man riding upon a red horse, and he stood among the myrtle trees that were in the bottom; and behind him were there red horses, speckled, and white.

9 Тогава рекох: Господарю мой, кои са тези? И ангелът, който говореше с мене, ми рече: Аз ще ти покажа кои са тези.

9 И рекох: Господарю мой, що са тези? И рече ми ангелът, който говореше с мене: Аз ще ти покажа що са тези.

9 Then said I, O my lord, what are these? And the angel that talked with me said unto me, I will shew thee what these be.

10 И човекът, който стоеше между миртите, рече в отговор: Те са ония, които Господ изпрати да обходят света.

10 И человек който стоеше между мирсините отговори и рече: Те са онези, които Господ проводи да обходят земята.

10 And the man that stood among the myrtle trees answered and said, These are they whom the LORD hath sent to walk to and fro through the earth.

11 И проговаряйки на Ангела Господен, който стоеше между миртите, рекоха: Ние обходихме света; и, ето, целият свят седи спокойно и е тих.

11 И отговориха на ангела Господен стоещия между мирсините и рекоха: Ние обходихме земята, и, ето, всичката земя седи и е тиха.

11 And they answered the angel of the LORD that stood among the myrtle trees, and said, We have walked to and fro through the earth, and, behold, all the earth sitteth still, and is at rest.

12 Тогава ангелът Господен в отговор рече: Господи на Силите, до кога няма да покажеш милост към Ерусалим и Юдовите градове, против които си негодувал през тия седемдесет години?

12 И ангелът Господен отговори та рече: Господи на Силите, докога няма да помилваш Ерусалим и Юдините градове, против които се разгневи ти в тези седемдесет години?

12 Then the angel of the LORD answered and said, O LORD of hosts, how long wilt thou not have mercy on Jerusalem and on the cities of Judah, against which thou hast had indignation these threescore and ten years?

13 И Господ отговори с добри думи, с утешителни думи, на ангела, който говореше с мене.

13 И Господ отговори на ангела който говореше с мене думи добри, думи утешителни.

13 And the LORD answered the angel that talked with me with good words and comfortable words.

14 И тъй ангелът, който говореше с мене, ми рече: Извикай и кажи: Така казва Господ на Силите: Ревнувам твърде силно за Ерусалим и за Сион;

14 И рече ми ангелът който говореше с мене: Викни и кажи: Така говори Господ Саваот: Ревнив съм за Ерусалим и за Сион с голямо ревнование;

14 So the angel that communed with me said unto me, Cry thou, saying, Thus saith the LORD of hosts; I am jealous for Jerusalem and for Zion with a great jealousy.

15 и много се сърдя на охолните народи; защото като се разсърдих само малко, те спомогнаха към наскърбяването на Израиля.

15 и съм твърде гневен против безгрижните народи, защото, като се разгневих аз малко, те помогнаха на злото:

15 And I am very sore displeased with the heathen that are at ease: for I was but a little displeased, and they helped forward the affliction.

16 Затова, така казва Господ: Аз съм се върнал с милост в Ерусалим; домът Ми ще се построи в него, казва Господ на Силите; и връв ще се опъне върху Ерусалим.

16 За то така говори Господ: Аз се обърнах към Ерусалим с щедроти: домът ми ще се съгради в него, говори Господ Саваот; и връв ще се опъне, върху Ерусалим.

16 Therefore thus saith the LORD; I am returned to Jerusalem with mercies: my house shall be built in it, saith the LORD of hosts, and a line shall be stretched forth upon Jerusalem.

17 Извикай още веднъж и речи: Така казва Господ на Силите: Градовете Ми още ще се преливат с благосъстояние; и Господ още ще утеши Сион, и пак ще избере Ерусалим.

17 Викни още и кажи: Така говори Господ Саваот: Градовете ми ще се преливат от благости; и Господ ще утеши още Сион, и ще избере пак Ерусалим.

17 Cry yet, saying, Thus saith the LORD of hosts; My cities through prosperity shall yet be spread abroad; and the LORD shall yet comfort Zion, and shall yet choose Jerusalem.

18 И като подигнах очите си видях, и ето четири рога.

18 И повдигнах очите си и видях, и ето четири рога.

18 Then lifted I up mine eyes, and saw, and behold four horns.

19 И рекох на ангела, който говореше с мене: Какви са тия? И той ми отговори: Тия са роговете, които разпръснаха Юда, Израиля и Ерусалим.

19 И рекох на ангела който говореше с мене: Що са тези? А той ми отговори: Тези са роговете които разпръснаха Юда, Израиля, и Ерусалим.

19 And I said unto the angel that talked with me, What be these? And he answered me, These are the horns which have scattered Judah, Israel, and Jerusalem.

20 Тогава Господ ми показа четирима ковачи.

20 И Господ ми показа четирма дърводелци.

20 And the LORD shewed me four carpenters.

21 И рекох: Какво са дошли да правят тия? И в отговор рече: Ония са роговете които разпръснаха Юда тъй, че никой не повдигаше главата си; но тия са дошли да ги уплашат, и да повалят роговете на народите, които подигнаха рог против Юдовата земя за да я разпръснат.

21 И рекох:Що дойдоха да правят тези? И отговори та рече: Тези са роговете които разпръснаха Юда, та не повдига никой главата си; и тези дойдоха за да ги устрашат, да оттърсят роговете на народите които повдигнаха рог против Юдината земя за да я разпръснат.

21 Then said I, What come these to do? And he spake, saying, These are the horns which have scattered Judah, so that no man did lift up his head: but these are come to fray them, to cast out the horns of the Gentiles, which lifted up their horn over the land of Judah to scatter it.