Библия БГ
Библия БГ
Търсене в Библията онлайн
Търсене в Библията онлайн
 
Числа 11 глава
Битие
Изход
Левит
Числа
Второзаконие
Исус Навин
Съдии
Рут
1 Царе
2 Царе
3 Царе
4 Царе
1 Летописи
2 Летописи
Ездра
Неемия
Естир
Йов
Псалми
Притчи
Еклесиаст
Песен на песните
Исая
Еремия
Плачът на Еремия
Езекиил
Даниил
Осия
Йоил
Амос
Авдий
Йон
Михей
Наум
Авакум
Софония
Агей
Захария
Малахия
Матей
Марк
Лука
Йоан
Деяния
Яков
1 Петрово
2 Петрово
1 Йоаново
2 Йоаново
3 Йоаново
Юда
Римляни
1 Коринтяни
2 Коринтяни
Галатяни
Ефесяни
Филипяни
Колосяни
1 Солунци
2 Солунци
1 Тимотей
2 Тимотей
Тит
Филимон
Евреи
Откровение
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36 
1 И роптаеха людете зле в ушите на Господа; и Господ чу, и пламна гневът му; и запали се между тях огън от Господа, и изпояде края на стана.
2 И извикаха людете към Моисея; и Моисей се помоли Господу, и престана огънят.
3 И нарече се името на онова място "Тавера, защото се запали между тях огън от Господа.
4 И множеството другоземци които бяха между тях показа силно желание; още и Израилевите синове плакаха пак и рекоха: Кой ще ни даде месо да ядем?
5 Ние помним рибата която ядяхме в Египет даром, и краставиците, и дините, и праса, и червения и чесновия лук;
6 а сега душата ни е изсъхнала: няма в очите ни нищо освен манната.
7 А манната бе като кориандрово семе, и видът й като на вделион.
8 И людете ходеха наоколо и я събираха, и мелеха я в мелници, или я чукаха в кутли, и варяха я в гърнета, и правеха потребници от нея; и вкусът й беше като вкус на пърженици от елей.
9 И когато падаше росата в стана нощя, падаше на нея манната.
10 И чу Моисей людете че плачат по родовете си, всеки на вратата на шатъра си; и разпали се силно гневът Господен, и стана мъчно на Моисея.
11 И рече Моисей Господу: Защо си оскърбил раба си? и защо не намерих благодат пред тебе, та си турил върх мене товара на всички тези люде?
12 Аз ли зачнах всички тези люде? или ги съм аз родил, та ми говориш: Носи ги в пазухата си, както носи доилицата доимото дете, до земята на която си се клел на отците им?
13 От де у мене месо да дам на всички тези люде? защото ми се оплакват и казват: Дай ни месо да ядем.
14 Аз сам не мога да нося всички тези люде, защото са много тежки за мене.
15 И ако правиш ти така с мене, то умъртви ме сега, моля, ако съм намерил благодат пред тебе, за да не гледам злощастието си.
16 Тогаз рече Господ Моисею: Събери ми, седемдесет мъже от Израилевите старейшини които познаваш че са старейшини на людете и надзиратели тяхни, и доведи ги в скинията на събранието за да застанат там с тебе.
17 И аз ще сляза и ще говоря там с тебе, и ще зема от духа който е на тебе и ще туря на тях; и ще носят товара на людете наедно с тебе, за да го не носиш ти сам.
18 И кажи на людете: Очистете себе си за утре, и ще ядете месо; защото плакахте в ушите на Господа и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем? защото добре ни беше в Египет. За това ще ви даде Господ месо, и ще ядете.
19 Няма да ядете един ден, ни два дни, нито пет дена, ни десет дена, ни двадесет дена,
20 но цял месец, доде ви излезе из ноздрите и ви омръзне; защото презряхте Господа който е между вас, и плакахте пред него и думахте : Защо излязох ме из Египет?
21 И рече Моисей: Людете всред които съм аз са шестстотин тисящи пешци; и ти рече: Ще им дам месо да ядат цял месец.
22 Да се изколят ли за тях овците и говедата за да им бъдат доволни? или ще се съберат ли за тях всичките морски риби за да им бъдат доволни?
23 И рече Господ Моисею: Скратила ли се е ръката Господня? Сега ти ще видиш, ще се сбъде ли с тебе словото ми, или не.
24 И Моисей излезе та каза на людете думите Господни; и събра седемдесетте мъже от старейшините на людете, и постави ги около скинията.
25 Тогаз слезе Господ в облак и говори с него и взе от духа който беше на него и тури на седемдесетте мъже, старейшините; и като седна на тях духът, пророчествуваха, но не повториха.
26 Останаха обаче двама мъже в стана, името на единия Елдад, и името на другия Модад, и седна на тях духът; и те бяха от записаните, но не отидоха до скинията, и те пророчествуваха в стана.
27 И завтече се едно момче и обади на Моисея и рече: Елдад и Модад пророчествуват в стана.
28 И Иисус Навиевий син, слугата на Моисея, един от избраните негови, отговори и рече: Господине мой Моисее, възбрани им.
29 А Моисей му рече: Завиждаш ли ти за мене? Дано да бяха всичките люде Господни пророци, и Господ да тури духа си на тях!
30 И отиде Моисей в стана, той и старейшините Израилеви.
31 Тогаз излезе вятър от Господа, и докара преперици от морето и хвърли ги върх стана до един ден път от едната страна, и до един ден път от другата страна, около стана; и те бяха до два лакта над лицето на земята.
32 Тогаз станаха людете всичкия онзи ден, и всичката нощ, и всичкия следващи ден та събираха препериците: онзи който събра най-малко събра десет корове; и простираха ги за себе си около стана.
33 А като беше месото още в зъбите им, и не беше още сдъвкано, разпали се гневът Господен върх людете; и порази Господ людете с много голяма язва.
34 И нарекоха името на това място Киврот-атаава, защото бидоха погребени пожелавшите люде.
35 И дигнаха се людете от Киврот-атаава за Асирот, и останаха в Асирот.
Цариградски превод
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36