Библия БГ
Библия БГ
Търсене в Библията онлайн
Търсене в Библията онлайн
 
Матей 18 глава
Битие
Изход
Левит
Числа
Второзаконие
Исус Навин
Съдии
Рут
1 Царе
2 Царе
3 Царе
4 Царе
1 Летописи
2 Летописи
Ездра
Неемия
Естир
Йов
Псалми
Притчи
Еклесиаст
Песен на песните
Исая
Еремия
Плачът на Еремия
Езекиил
Даниил
Осия
Йоил
Амос
Авдий
Йон
Михей
Наум
Авакум
Софония
Агей
Захария
Малахия
Матей
Марк
Лука
Йоан
Деяния
Яков
1 Петрово
2 Петрово
1 Йоаново
2 Йоаново
3 Йоаново
Юда
Римляни
1 Коринтяни
2 Коринтяни
Галатяни
Ефесяни
Филипяни
Колосяни
1 Солунци
2 Солунци
1 Тимотей
2 Тимотей
Тит
Филимон
Евреи
Откровение
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28 
1 В онова време дойдоха учениците при Исуса, и казваха: Кой е най-голем в царството небесно?
2 А Исус повика едно дете, та го постави посред тех,
3 и рече: Истина ви казвам, ако се не обърнете, и бъдете както децата, нема да влезете в царството небесно.
4 И тъй, който смири себе си като това дете, той е най-голем в царството небесно.
5 И който приеме едно таквози дете в мое име, мене приима.
6 А който съблазни едного от тези малките, които верват в мене, за него по-добре би било да се окачеше на врата му камик воденичен, и да потънеше в дълбините на морето.
7 Горко на света от съблазните! защото неизбежно съблазните ще дойдат; но горко на оногоз человека, чрез когото съблазънта дохожда.
8 И ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги, и хвърли ги от себе си: по-добре ти е да влезеш в животът хром или клосен, а не с две ръце или с две нозе, да бъдеш хвърлен във вечния огън.
9 И ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли го от себе си; по-добре ти е с едно око да влезеш в живота, а не да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла огнен.
10 Гледайте, да не презрете едного от тези малките; защото ви казвам че ангелите им на небеса винаги гледат лицето на Отца моего, който е на небеса.
11 Защото Син человечески дойде да спаси погиналото.
12 Как ви се вижда? Ако некой си человек има сто овци, и се изгуби една от тех, не остава ли деветдесетте и девет на горите, и отхожда да търси изгубената?
13 И ако се случи да я намери, истина ви казвам, че се радва за нея повече нежели за деветдесетте и девет не изгубени.
14 Така не е по волята на Отца вашего, който е на небеса да погине един от тези малките.
15 А ако ти съгреши брат ти, иди и обличи го между тебе и него самичък. Ако те послуша, спечелил си брата си:
16 но ако те не послуша, земи със себе си още едного или двама; за да се потвърди всяка дума чрез устата на двама или трима свидетели.
17 Ако ли ги не послуша, кажи това на църквата; че ако и църквата не послуша, нека ти бъде както езичник и митар.
18 Истина ви казвам, каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето.
19 Пак ви казвам че двама от вас ако се съгласят на земята за всеко нещо, което би да попросят, ще им бъде от Отца моего, който е на небеса;
20 защото дето са двама или трима събрани в мое име, там съм аз посред тех.
21 Тогаз пристъпи Петър при него и рече: Господи, до колко пъти, ако ми съгреши брат ми, да му прощавам? до седем пъти ли?
22 Казва му Исус: Не ти казвам, до седем пъти, но до седемдесет пъти по седем.
23 За това царство небесно е уподобено на человек цар, който поиска да прегледа сметка със слугите си.
24 И когато начна да пресметва, докараха му един длъжник от десет хиляди таланта.
25 И понеже немаше да ги плати, повеле господарят му да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко що имаше, и дългът да се плати.
26 Падна прочее слугата, кланяше му се и думаше: Господи! имай търпение към мене, и ще ти платя всичко.
27 И смили се господарят на тогози слуга, пусна го и прости му заема.
28 Но щом излезе този слуга, намери едного от съслужителите си, който му бе длъжен сто пенязи; улови го та го даваше и казваше: Плати ми това що ми си длъжен.
29 Падна прочее съслужителът му на нозете му, молеше му се и казваше: Имай търпение към мене, и всичко ще ти платя.
30 Но той не щеше, но отиде и затвори го в тъмница, докле да плати дълга.
31 И като видеха съслужителите му това що стана, твърде се наскърбиха; и дойдоха та казаха на господаря си всичко що стана.
32 Тогаз го повика господарят му, и казва му: Рабе лукави, всичкия онзи дълг ти простих, понеже ми се примоли.
33 Не требваше ли и ти да помилваш съслужителя си, както помилвах и аз тебе?
34 И разгневи се господарът му и предаде го на мъчителите, докле да заплати всичко що му бе длъжен.
35 Така и Отец мой небесен ще стори с вас, ако не простите от сърцата ваши всеки на брата си прегрешенията му.
Цариградски превод
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28