Търсене в Библията онлайн
 
Марк 4 глава
×
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16 
1 И пак започна да поучава край езерото. И събра се при Него едно твърде голямо множество, така щото Той влезе в една ладия и седеше на езерото; а цялото множество беше на сушата край езерото.
1 И пак започна да учи край морето: и събра се при него народ много, така щото той влезе в ладията и седеше на морето; а всичкият народ беше на земята по край морето.
2 И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:
2 И учеше ги много със притчи, и говореше им в поучението си:
3 Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.
3 Слушайте. Ето, излезе сеятелът да сее.
4 И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха:
4 И когато сееше, едно падна край пътя, и дойдоха птиците небесни и озобаха го.
5 Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
5 Друго падна на каменито место дето немаше много пръст, и заскоро изникна, защото немаше дълбина от земя;
6 а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
6 но когато изгрея слънцето припърли се, и понеже немаше корен, изсъхна.
7 И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.
7 И друго падна в трънете, и обрастоха трънете и заглушиха го, и не даде плод.
8 А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.
8 И друго падна на добрата земя, и даваше плод, който възлезваше и възрастваше, и принесе едно тридесет, и друго шестдесет, а друго сто.
9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.
9 И казваше им: Който има уши да слуша, нека слуша.
10 И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
10 И когато остана насаме, онези които беха около него с дванадесетте, попитаха го за притчата.
11 И каза им: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;
11 И казваше им: Вам се даде да познаете тайната на царството Божие, а на онези външните, всичкото бива в притчи;
13 И казва им: Не разбирате ли тая притча? а как ще разберете всичките притчи?
13 И казва им: Не знаете ли тази притча? а как ще разумеете всичките притчи?
14 Сеячът сее словото.
14 Сеятелът, словото сее.
15 А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.
15 А посеяното край пътят са тези в които се сее словото; но при които, като чуят, тутакси идва Сатана, и отнема словото всеяното в сърдцата им.
16 Също и посяното на канаристите места са тия които, като чуват словото, веднага с радост го приемат;
16 Подобно и на каменитите места посеяното са тези които, като чуят словото, тутакси с радост го приимат;
17 нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.
17 немат обаче корен в себе си, но привременни са; после като настане скръб или гонение за словото, тутакси се съблазняват.
18 Посяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;
18 И в трънете посеяното са тези, които слушат словото;
19 а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.
19 и грижите на този век, и прелестта на богатството, и пожеланията за други работи, като навлезват, заглушават словото, и безплодно бива.
20 А посяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.
20 А на добрата земя посеяното са тези, които слушат словото, и приимат, и дават плод, едно тридесет, и едно шестдесет, и едно сто.
21 И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?
21 И казваше им: За това ли се внося свещ, да я турят под шиника или под одъра? Да ли не за това, да я поставят на светилника?
22 Защото няма нещо тайно освен за да се яви; нито е имало нещо спотаено, освен за да излезе наяве.
22 Защото нема нещо тайно, което да се не яви; нито е било нещо потаено, което да не излезе на яве.
23 Ако има някой уши да слуша, нека слуша.
23 Който има уши да слуша, нека слуша.
24 Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите ще ви се отмери, и ще ви се прибави.
24 И казваше им: Внимавайте на това което слушате: с която мерка мерите, ще ви се възмери; и вам които слушате ще ви бъде придатък.
25 Защото който има, нему ще се даде, а който няма от него ще се отнеме и това което има.
25 Защото който има, ще му се даде; а който нема, и онова което има ще му се отнеме.
26 И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята.
26 И казваше: Така е царството Божие, както кога человек хвърли семето в земята;
27 и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.
27 и спи и разбужда се ноще и дене; и семето никне и расте, както той не знае.
28 Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.
28 Защото земята от самосебе си произвожда, първом трева, после клас, и напокон пълно жито в класа.
29 А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва.
29 И когато узрее плодът, тоз час изпраща сърпа, защото е настанала жетва.
30 При това каза: На какво да оприличим Божието царство? или с каква притча да го представим?
30 Още казваше: На що да уподобим царството Божие? или с кое сравнение да го сравним?
31 То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;
31 Подобно е на зърно синапово което, кога се посее в земята, най малко е от всичките семена, които са на земята;
32 но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.
32 а когато се посее, израства, и бива по големо от всичките злакове, и прави клони големи, така щото под неговата сенка могат птиците небесни да превитават.
33 С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат.
33 И с много таквизи притчи говореше тем словото, както можеха да слушат.
34 А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.
34 А без притча им не говореше; но на особно тълкуваше всичко на учениците си.
35 И в същия ден, когато се свечери, Исус им казва: Да минем на отвъдната страна.
35 И казва им в този ден когато се свечери: Да минем отвъд.
36 И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.
36 И като оставиха народът, вземат него, както бе в ладията; имаше още и други ладии с него.
37 И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.
37 И дига се голема буря ветрена; и вълните се вливаха в ладията, така щото тя вече се пълнеше с вода.
38 А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! нима не Те е грижа че загиваме?
38 И той беше на кърмата заспал на възглавница; и разбуждат го и казват му: Учителю, не те ли е грижа че погинваме?
39 И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.
39 И стана та запрети на ветъра, и рече на морето: Мълчи! умири се! И престана ветърът, и стана тишина голема.
40 И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?
40 И рече им: Защо сте така страхливи? Как немате вера?
41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?
41 И убояха се с голем страх, и казваха си един другиму: Кой е прочее този, че и ветърът и морето му се покоряват?
Превод от 1940 г
Цариградски превод
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16