Библия БГ
Библия БГ
Търсене в Библията онлайн
Търсене в Библията онлайн
 
Марк 4 глава
Битие
Изход
Левит
Числа
Второзаконие
Исус Навин
Съдии
Рут
1 Царе
2 Царе
3 Царе
4 Царе
1 Летописи
2 Летописи
Ездра
Неемия
Естир
Йов
Псалми
Притчи
Еклесиаст
Песен на песните
Исая
Еремия
Плачът на Еремия
Езекиил
Даниил
Осия
Йоил
Амос
Авдий
Йон
Михей
Наум
Авакум
Софония
Агей
Захария
Малахия
Матей
Марк
Лука
Йоан
Деяния
Яков
1 Петрово
2 Петрово
1 Йоаново
2 Йоаново
3 Йоаново
Юда
Римляни
1 Коринтяни
2 Коринтяни
Галатяни
Ефесяни
Филипяни
Колосяни
1 Солунци
2 Солунци
1 Тимотей
2 Тимотей
Тит
Филимон
Евреи
Откровение
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16 
1 И пак започна да учи край морето: и събра се при него народ много, така щото той влезе в ладията и седеше на морето; а всичкият народ беше на земята по край морето.
2 И учеше ги много със притчи, и говореше им в поучението си:
3 Слушайте. Ето, излезе сеятелът да сее.
4 И когато сееше, едно падна край пътя, и дойдоха птиците небесни и озобаха го.
5 Друго падна на каменито место дето немаше много пръст, и заскоро изникна, защото немаше дълбина от земя;
6 но когато изгрея слънцето припърли се, и понеже немаше корен, изсъхна.
7 И друго падна в трънете, и обрастоха трънете и заглушиха го, и не даде плод.
8 И друго падна на добрата земя, и даваше плод, който възлезваше и възрастваше, и принесе едно тридесет, и друго шестдесет, а друго сто.
9 И казваше им: Който има уши да слуша, нека слуша.
10 И когато остана насаме, онези които беха около него с дванадесетте, попитаха го за притчата.
11 И казваше им: Вам се даде да познаете тайната на царството Божие, а на онези външните, всичкото бива в притчи;
12 за да гледат гледаще, и да не видят; и да чуят чуеще, и да не разумеят; да не би да се обърнат и да им се простят греховете.
13 И казва им: Не знаете ли тази притча? а как ще разумеете всичките притчи?
14 Сеятелът, словото сее.
15 А посеяното край пътят са тези в които се сее словото; но при които, като чуят, тутакси идва Сатана, и отнема словото всеяното в сърдцата им.
16 Подобно и на каменитите места посеяното са тези които, като чуят словото, тутакси с радост го приимат;
17 немат обаче корен в себе си, но привременни са; после като настане скръб или гонение за словото, тутакси се съблазняват.
18 И в трънете посеяното са тези, които слушат словото;
19 и грижите на този век, и прелестта на богатството, и пожеланията за други работи, като навлезват, заглушават словото, и безплодно бива.
20 А на добрата земя посеяното са тези, които слушат словото, и приимат, и дават плод, едно тридесет, и едно шестдесет, и едно сто.
21 И казваше им: За това ли се внося свещ, да я турят под шиника или под одъра? Да ли не за това, да я поставят на светилника?
22 Защото нема нещо тайно, което да се не яви; нито е било нещо потаено, което да не излезе на яве.
23 Който има уши да слуша, нека слуша.
24 И казваше им: Внимавайте на това което слушате: с която мерка мерите, ще ви се възмери; и вам които слушате ще ви бъде придатък.
25 Защото който има, ще му се даде; а който нема, и онова което има ще му се отнеме.
26 И казваше: Така е царството Божие, както кога человек хвърли семето в земята;
27 и спи и разбужда се ноще и дене; и семето никне и расте, както той не знае.
28 Защото земята от самосебе си произвожда, първом трева, после клас, и напокон пълно жито в класа.
29 И когато узрее плодът, тоз час изпраща сърпа, защото е настанала жетва.
30 Още казваше: На що да уподобим царството Божие? или с кое сравнение да го сравним?
31 Подобно е на зърно синапово което, кога се посее в земята, най малко е от всичките семена, които са на земята;
32 а когато се посее, израства, и бива по големо от всичките злакове, и прави клони големи, така щото под неговата сенка могат птиците небесни да превитават.
33 И с много таквизи притчи говореше тем словото, както можеха да слушат.
34 А без притча им не говореше; но на особно тълкуваше всичко на учениците си.
35 И казва им в този ден когато се свечери: Да минем отвъд.
36 И като оставиха народът, вземат него, както бе в ладията; имаше още и други ладии с него.
37 И дига се голема буря ветрена; и вълните се вливаха в ладията, така щото тя вече се пълнеше с вода.
38 И той беше на кърмата заспал на възглавница; и разбуждат го и казват му: Учителю, не те ли е грижа че погинваме?
39 И стана та запрети на ветъра, и рече на морето: Мълчи! умири се! И престана ветърът, и стана тишина голема.
40 И рече им: Защо сте така страхливи? Как немате вера?
41 И убояха се с голем страх, и казваха си един другиму: Кой е прочее този, че и ветърът и морето му се покоряват?
Цариградски превод
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16