Библия БГ
Библия БГ
Търсене в Библията онлайн
Търсене в Библията онлайн
 
Марк 5 глава
Битие
Изход
Левит
Числа
Второзаконие
Исус Навин
Съдии
Рут
1 Царе
2 Царе
3 Царе
4 Царе
1 Летописи
2 Летописи
Ездра
Неемия
Естир
Йов
Псалми
Притчи
Еклесиаст
Песен на песните
Исая
Еремия
Плачът на Еремия
Езекиил
Даниил
Осия
Йоил
Амос
Авдий
Йон
Михей
Наум
Авакум
Софония
Агей
Захария
Малахия
Матей
Марк
Лука
Йоан
Деяния
Яков
1 Петрово
2 Петрово
1 Йоаново
2 Йоаново
3 Йоаново
Юда
Римляни
1 Коринтяни
2 Коринтяни
Галатяни
Ефесяни
Филипяни
Колосяни
1 Солунци
2 Солунци
1 Тимотей
2 Тимотей
Тит
Филимон
Евреи
Откровение
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16 
1 И минаха отвъд морето, в страната Гадаринска.
2 И щом излезе из ладията, тоз час го срещна един человек от гробищата, с дух нечист,
3 който имаше жилището си в гробищата, и никой не можеше да го върже нито с вериги;
4 защото много пъти беха го вързали с окови и с вериги, и покъсал бе веригите, и оковите бе строшил; и никой не беше в сила да го укроти.
5 И винаги, ноще и дене, беше по горите и в гробищата, и викаше и изпресичаше себе си с камене.
6 А като виде Исуса от далеч, притече и поклони му се,
7 и извика с глас голем и рече: Що имаш ти с мене, Исусе, Сине на Бога вишнаго? Заклевам те в Бога, недей ме мъчи.
8 (Защото му казваше: Излез из человека, душе нечисти.)
9 И попита го: Как ти е името? И отговори и рече: Легеон ми е името; защото сме мнозина.
10 И моли му се много, да ги не отпраща навън от тази земя.
11 А там при гората имаше стадо големо от свине та пасеше;
12 И помолиха му се всичките бесове и казваха: Проводи ни в свинете, да влезем в тех;
13 И Исус тутакси даде им воля. И излезнаха нечистите духове та влезоха в свинете; и устръми се стадото през стръмнината в морето, (те беха до две хиляди,) и се издавиха в морето.
14 А онези които пасяха свинете побегнаха та известиха в града и селата. И жителите излезоха да видят какво е станало.
15 И идват при Исуса, и виждат бесният в когото беше легеонът че седи и облечен и смислен; и убояха се.
16 И приказаха им онези които видеха, как бе работата на бесния, и за свинете.
17 И начнаха да му се молят да си отиде от техните предели.
18 И когато влезе в ладията, молеше му се този що бе от напред бесен да бъде с него заедно.
19 Исус обаче му не допусна, но казва му: Иди си у дома си при домашните си, и извести им това, що ти стори Господ и те помилва.
20 И тръгна, и начена да проповедва в Декапол това що му стори Исус; и всичките се чудеха.
21 И като премина пак Исус в ладията отвъде, събра се при него народ много; и той беше край морето.
22 И ето, идва един от началниците на съборището, на име Яир, и като го виде, падна на нозете му;
23 И молеше му се много и казваше: Дъщеря ми душа бере; да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да се избави и ще живее.
24 И отиде с него; и следваха го народ много, и притискаха го.
25 И една жена, която имаше кръвотечение дванадесет години,
26 и от много лекари беше много пострадала, още беше издала и всичкото си имане, без да види никаква полза, но повече на зле бе пристигнала,
27 като чу за Исуса, дойде между народа из отзад, и допре се до дрехата му.
28 защото казваше: Ако се допра само до дрехата му, ще изцелея.
29 И на часа пресекна се течението на кръвта й, и усети в телото си че изцеле от болестта.
30 И тутакси Исус като позна в себе си че излезе от него сила, обърна се към народа и казваше: Кой се допре до дрехите ми?
31 И казваха учениците му: Видиш народът че те притиска и казваш: Кой се допре до мене?
32 И обзираше се да види тази която бе сторила това.
33 А жената уплашена и разтреперана, като знаеше това което стана с нея, дойде и припадна му, и каза му всичката истина.
34 А той й рече: Дъщи, твоята вера те изцели: иди си с миром, и здрава бъди от болестта си.
35 Когато той още говореше, идват от началника на съборището, и казват: Дъщеря ти умре; що задаваш вече труд на учителя?
36 А Исус, щом чу думата която говореха, казва на началника на съборището: Не бой се, само вервай.
37 И не остави никого да го придружи, тъкмо Петра и Якова и Иоана брата Яковов.
38 И идва в дома на началника на съборището, и вижда мълва че плачеха и пищеха много.
39 И като влезе казва им: Защо се мълвите и плачете? Детето не е умрело, но спи.
40 И присмиваха му се. А той като изпъди всичките, взема на детето баща му и майка му и онези които беха с него, и влезва дето лежеше детето.
41 И като хвана детето за ръка, казва му: Талита, куми; което изтълкувано ще рече: Момиче, теб казвам: Стани.
42 И тутакси момичето стана и ходеше, защото беше на дванадесет години; и смаяха се твърде много.
43 И много им заръча никой да не научи това; и рече да и дадат да яде.
Цариградски превод
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16