Библия БГ
Библия БГ
Търсене в Библията онлайн
Търсене в Библията онлайн
 
Марк 6 глава
Битие
Изход
Левит
Числа
Второзаконие
Исус Навин
Съдии
Рут
1 Царе
2 Царе
3 Царе
4 Царе
1 Летописи
2 Летописи
Ездра
Неемия
Естир
Йов
Псалми
Притчи
Еклесиаст
Песен на песните
Исая
Еремия
Плачът на Еремия
Езекиил
Даниил
Осия
Йоил
Амос
Авдий
Йон
Михей
Наум
Авакум
Софония
Агей
Захария
Малахия
Матей
Марк
Лука
Йоан
Деяния
Яков
1 Петрово
2 Петрово
1 Йоаново
2 Йоаново
3 Йоаново
Юда
Римляни
1 Коринтяни
2 Коринтяни
Галатяни
Ефесяни
Филипяни
Колосяни
1 Солунци
2 Солунци
1 Тимотей
2 Тимотей
Тит
Филимон
Евреи
Откровение
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16 
1 И излезе от там, и дойде в отечеството си; и следваха го учениците му.
2 И като дойде събота, начна да учи в съборището; и мнозина от слушателите удивяваха се, и думаха: От къде на тогози това? и коя е дадената нему мъдрост, че и таквизи чудеса биват от ръцете му?
3 Не е ли този дърводелецът, синът Мариин, и брат на Якова и на Иосия и на Юда и на Симона? и не са ли сестрите му тука у нас? И съблазняваха се в него.
4 И казваше им Исус: Нема пророк без почест освен в отечеството си и между роднините и в дома си.
5 И не можеше там никое чудо да стори, тъкмо що на малцина болни като положи ръце изцели ги.
6 И чудеше се за техното неверство. И обхождаше селата наоколо та поучаваше.
7 И призва дванадесетте, и начна да ги изпраща по двама по двама; и даваше им власт над нечистите духове.
8 И заповеда им да не носят нищо на път, освен една тояга; нито тържик, нито хлеб, нито пари в пояс;
9 но да са с проста обувка; и да не се обличат в две дрехи.
10 И казваше им: В която къща влезете, там пребъдвайте до когато излезете от там.
11 И които не ви приимат, нито ви послушат, като излезвате от там, отърсете праха из под нозете си за свидетелство тем. Истина ви казвам, по-леко ще бъде наказанието на Содом или на Гомор в ден съдний нежели на онзи град.
12 И те излезоха и проповедваха покаяние.
13 И изпъждаха много бесове; и много болни помазваха с масло, и ги изцеляваха.
14 И чу цар Ирод, (защото явно стана неговото име,) и думаше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите, и за това действуват силите чрез него.
15 Други казваха, че е Илия; други пък казваха, че е пророк, или като един от пророците.
16 Но като чу Ирод рече: Този е Иоан, когото аз посекох; той е възкръснал от мъртвите.
17 Защото този Ирод проводи та улови Иоана, и върза го в тъмницата, заради Иродиада, жената на брата си Филипа, понеже беше я взел за жена.
18 Защото Иоан казуваше на Ирода: Не ти е простено да имаш братовата си жена.
19 А Иродиада го ненавиждаше, и искаше да го убие, но не можеше.
20 Защото Ирод се боеше от Иоан, като го знаеше че е человек праведен и свет; и припазваше го, и правеше много работи, като го слушаше, и с благодарение го слушаше.
21 И когато настана удобен ден, в който Ирод за денят на рождението си правеше вечеря на големците си и на тисящниците и на старейшините Галилейски,
22 и влезе дъщерята на тази Иродиада и поигра и угоди на Ирода и на седещите с него, рече царят на момичето: Искай ми каквото щеш, и ще ти дам.
23 И закле й се: Ще ти дам каквото ми поискаш, даже до половината от царството ми.
24 А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? и тя рече: Главата на Иоана Кръстителя.
25 И той час влезна набързо при царят, та поиска и рече: Искам да ми дадеше сега тутакси главата на Иоана Кръстителя на блюдо.
26 И царят ако и да се оскърби много, поради клетвите обаче и зарад седящите с него, не рачи да отхвърли просбата й.
27 И тутакси проводи царят един оръжник, и заповеда да донесат главата му, и той отиде та го посече в тъмницата,
28 и донесе главата му на блюдо, и даде я на момичето; и момичето я даде на майка си.
29 И като чуха учениците му, дойдоха и дигнаха трупа му, и положиха го в гроб.
30 И събраха се апостолите при Исуса та му известиха всичко, и колкото направиха и колкото поучиха.
31 И рече им: Дойдете вие сами на страна в пусто место, и починете си малко; защото беха мнозина, които идеха и отиваха, и нито да ядат имаха време.
32 И отиваха в пусто место с ладията на страна.
33 И виде ги народът като отхождаха и мнозина го познаха; и стекоха се там пеши от всичките градове, и пристигнаха преди тех, и събраха се при него.
34 И като излезе Исус виде много народ, и смили се за тех, понеже беха като овце, които немаха пастир; и начена да ги поучава много.
35 И понеже беше вече станало късно, пристъпиха при него учениците му, и казваха: Местото е пусто, и късно е вече:
36 разпусни ги, да идат по околните колиби и села, и да си купят хлеб; защото немат що да ядат.
37 А той отговори и рече им: Дайте им вие да ядат. И казват му: Да идем ли да купим за двеста пенязи хлеб и да им дадем да ядат?
38 А той им казва: Колко хлеба имате? Идете та вижте. И като узнаха казват: Пет, и две риби.
39 И повеле им да турят всичките да наседат по зелената трева на трапези на трапези.
40 И наседаха на лехи на лехи, по сто и по петдесет.
41 И като взе петте хлеба и двете риби, погледна на небето и благослови, и преломи хлебовете, и даваше на учениците си да наслагат от преде им; и двете риби раздели на всичките.
42 И ядоха всички и наситиха се.
43 И дигнаха от укрухите дванадесет коша пълни, и от рибите.
44 А онези които ядоха хлебовете беха около пет хиляди мъже.
45 И тутакси понуди учениците си да влезат в ладията, и да идат преди него отвъд към Витсаида, докле разпусне той народът.
46 И като ги разпусна, отиде на гората да се помоли.
47 И когато се свечери, ладията беше в сред морето, и той сам си на земята.
48 И виде ги че се мъчат в гребане с лопатите; защото им беше ветърът противен; и около четвъртата стража на нощта тръгва към тех като вървеше по морето, и искаше да ги измине.
49 А те като го видеха че ходи по морето, възмнеха че е призрак, и извикаха;
50 защото го всички видеха и смутиха се. И тутакси проговори с тех, и казва им: Дързайте! аз съм, не бойте се!
51 И възлезе при тех на ладията, и утихна ветърът. И ужасяваха се в себе си твърде много и чудеха се.
52 Защото не разумеха поради хлебовете, понеже сърцето им бе затвърдело.
53 И преминаха та дойдоха в земята Генисаретска и се извезоха на пристанището.
54 И когато излезоха от ладията, тутакси го познаха,
55 и завтекоха се по всичките онези околни места, и наченаха да носят на одрове болните там дето чуваха че е.
56 И дето влезваше в паланки или в градове или в села, туряха по пазаря болните, и молеха му се да се допрат поне до полите на дрехите му; и колкото се допираха, изцеляваха се.
Цариградски превод
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16