 |  |
1 Между това като се събраха много тисящи народ, толкоз щото едни други се тъпчеха, начна да говори на учениците си: Най-първо пазете себе си от кваса Фарисейски, който е лицемерие. |
 |
2 Защото нема нищо покрито, което да се не открие, и тайно което да се не узнае. |
 |
3 За това, колкото говорихте в тъмнина, на видело ще се чуе; и каквото сте казали на ухо в скришните стаи, от горе на покрива ще се проповеда. |
 |
4 А на вас моите приятели казвам: Не бойте се от тези които убиват телото, и които след това не могат повече нищо да направят. |
 |
5 Но ще ви обадя от кого да се боите; Бойте се от оногоз който след убиването има власт да хвърли в пъкъла. Ей, казвам ви, от него да се боите. |
 |
6 Не се ли продават пет врабчета за два асария? и ни едно от тех не е забравено пред Бога; |
 |
7 но и космите на главата ви всичките са изброени. И така не бойте се: вие сте от много врабчета по-добри. |
 |
8 И пак ви казвам че всеки който ме изповеда пред человеците, и Син человечески ще го изповеда пред ангелите Божии; |
 |
9 а който се отрече от мене пред человеците, отречен ще бъде пред ангелите Божии. |
 |
10 И всеки който би казал реч против Сина человеческаго, ще му се прости: но който рече хула против Духа Светаго, нема да му се прости. |
 |
11 И кога ви приведат на съборищата и пред началствата и властите, недейте се грижи как или какво ще се отговорите, или какво ще речете; |
 |
12 Защото Дух Светий ще ви научи в истия час що требва да речете. |
 |
13 И рече му некой си от народа: Учителю, речи на брата ми да раздели с мене наследието. |
 |
14 А той му рече: человече, кой ме е поставил съдник или делител над вас? |
 |
15 И рече им: Гледайте и пазете се от любостяжанието; защото ако има некой премного, животът му не се състои от имота му. |
 |
16 И рече им притча, и казваше: На некой си богат человек нивята му дадоха много плод. |
 |
17 И мислеше си в себе си и думаше: Що да сторя? защото немам де да събера плодовете си. |
 |
18 И рече: Това ще да сторя: да събера житниците си, и да съградя по-големи, и да събера там всичките си жита и имота си; |
 |
19 и да река на душата си: Душо, имаш много пригоди вложени за много години; почивай, яж, пий и весели се. |
 |
20 А Бог му рече: Безумне! тази нощ ще ти изискат душата; а това що си приготвил кому ще бъде? |
 |
21 Така бива на тогози който събира за себе си, и не богатее в Бога. |
 |
22 Рече пак на учениците си: За това ви казвам: Недейте се грижи за животът си що да ядете, нито за телото си що да облечете. |
 |
23 Животът е по-драгоценен от храната, и телото от облеклото. |
 |
24 Разсмотрете враните че не сеят нито жънат: те немат нито съкровища нито житници, и Бог ги храни: колко повече сте вие по-добри от птиците? |
 |
25 И кой от вас с грижене може да приложи на възрастта си един лакът? |
 |
26 И тъй, ако най-малко нещо не можете, защо се грижите за друго? |
 |
27 Разсмотрете криновете как растат: не се трудят нито предат; но казвам ви че нито Соломон във всичката си слава се облече както един от тех. |
 |
28 И ако тревата, която днес я има на полето, и утре я хвърлят в пещ, Бог я така облича, колко повече вас, маловерци? |
 |
29 И вие недейте търси какво ще ядете или какво ще пиете; и недейте се обезпокоява; |
 |
30 защото всичко това търсят езичниците на света; а Отец ваш знае че това ви требва. |
 |
31 Но търсете царството Божие, и това всичко ще ви се приложи. |
 |
32 Не бой се, мало стадо; защото Отец ви благоволи да ви даде царството. |
 |
33 Продайте имота си и дайте милостиня: направете си кесии които не овехтеват, съкровище на небеса което не оскудева, дето крадец не приближава, нито молец разтлева. |
 |
34 Защото дето е съкровището ваше, там ще бъде и сърцето ваше. |
 |
35 Да бъдат чреслата ви опасани, и светилниците ви запалени; |
 |
36 и вие бъдете подобни на человеци които чакат господаря си кога ще се върне от свадбата, да му отворят тоз час щом дойде и похлопа. |
 |
37 Блажени тези раби които, кога дойде господарът им, ги намери будни: истина ви казвам че ще се опаше, и ще ги тури да седнат на трапезата, и ще мине да им послугува. |
 |
38 И ако дойде във втората стража, или в третата стража дойде, и ги намери така, блажени са онези раби. |
 |
39 И това още знайте, че ако би знаял стопанинът на къщата в кой час ще дойде крадецът, буден би стоял и не би оставил да му подкопаят къщата. |
 |
40 Бъдете прочее и вие готови; защото в който час не мислите Син человеческий ще дойде. |
 |
41 Тогаз Петър му рече: Господи, нам ли казваш тази притча, или на всичките? |
 |
42 И Господ рече: Кой е прочее онзи верен и благоразумен домостроител, когото господарят ще постави над слугите си да дава на време всекиму определената храна? |
 |
43 Блажен този раб когото би намерил господарът му, кога си дойде, че прави така. |
 |
44 Истина ви казвам че ще го постави над всичкото си имане. |
 |
45 Ако ли рече онзи раб в сърцето си: Господарът ми ще окъснее да си дойде; и начене да бие ратаите и ратайкините, и да яде и да пие и да се опива, |
 |
46 ще дойде господарът на онзи раб, в ден в който не му се надее, и в час в който не знае, и ще го разсече, и неговата част ще положи с неверните. |
 |
47 И онзи раб който е знаял волята на господаря си, че не приготвил нито сторил по волята му, много ще бъде бит. |
 |
48 А онзи който не е знаял и е сторил нещо достойно за бой, малко бит ще бъде. И всекиму комуто е много дадено, много ще и да се поиска от него; и комуто са много въверили, повече и ще изискат от него. |
 |
49 Огън дойдох да туря на земята; и какво искам, ако се е вече запалил? |
 |
50 Но имам кръщение да се кръстя; и колко се утеснявам докле да се извърши! |
 |
51 Мислите ли че дойдох да дам мир на земята? Не, казвам ви, но разделение. |
 |
52 Защото от нине петима в една къща разделени ще бъдат, тримата върху двамата и двамата върху тримата. |
 |
53 Ще да се разделят баща против сина, и син против баща; майка против дъщеря, и дъщеря против майка; свекърва против невеста, и невеста против свекърва. |
 |
54 Казваше още на народа: Кога видите облак който се възвися от запад, тоз час казвате: Дъжд ще вали; и така бива. |
 |
55 И кога юг вее, казвате: Ще стане горещина; и става. |
 |
56 Лицемери! лицето на земята и на небето умеете да разпознавате, а това време как да не разпознавате |
 |
57 А защо и по само себе си не съдите праведното? |
 |
58 Когато отхождаш с противника си при княза, в пътя постарай се да се отървеш от него, да не би те завлекъл до съдника, и съдникът те предаде на слугата, и слугата те тури в тъмница. |
 |
59 Казвам ти: Нема да излезеш от там докле не отдадеш и най-последното банче. |
 |
 |  |
Цариградски превод |  |