Търсене в Библията онлайн
 
Лука 15 глава
×
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24 
1 И всичките митари и грешници се приближаваха около него да го слушат.
2 И роптаеха Фарисеите и книжниците и казваха: Този приима грешници и яде с тех наедно.
3 А той им рече тази притча и казваше:
4 Кой человек от вас, ако би имал сто овци, и му се загуби една от тех, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената, докле я намери?
5 И когато я намери, задига я на плещите си радостен;
6 и като си дойде у дома си, свиква приятелите си и съседите си, и казва им: Радвайте се с мене че си намерих изгубената овца.
7 Казвам ви че такава радост бива на небето за едного грешника който се кае, а не за деветдесет и девет праведници които немат нужда от покаяние.
8 Или коя жена, ако има десет драхми и изгуби една драхма, не запаля свещ, и не мете къщата, и не търси прилежно докле я намери?
9 И когато я намери, свиква приятелките и съседките си, и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата която бех изгубила.
10 Така, ви казвам, бива радост пред ангелите Божии за едного каещаго се грешника.
11 Рече още: Некой си человек имаше двама синове;
12 и по-младият от тех рече на баща си: Отче, дай ми дела който ми се пада от имането. И раздели им имота си.
13 И след малко дни по-младият син събра си всичкото и отиде в страна далечна, и там разпиле имането си, с разблудното си живеяне.
14 И като иждиви всичко, стана голем глад в онази страна, и той начна да е в оскъдност.
15 И отиде та се пристави едному от гражданите на онази страна, който го проводи на полетата си да пасе свине.
16 И желаеше да напълни търбуха си от рошковите които ядеха свинете; и никой му не даваше.
17 И като дойде на себе си, рече: На колко наемници бащини ми изостава хлеб, а пак аз мра от глад!
18 Ще стана да ида при баща си, и ще му река: Отче, съгреших на небето и пред тебе,
19 и не съм вече достоен да се нарека твой син: стори ме както едного от наемниците си.
20 И стана та дойде при баща си. И когато бе далеч още, виде го баща му, и смили се, и завтече се и припадна на врата му и го целуна.
21 Рече му син му: Отче, съгреших на небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.
22 И рече баща му на слугите си: Изнесте вън най-добрата премена и облечете го, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете му,
23 и докарайте храненото теле та го заколете, да ядем и да се веселим;
24 защото този ми син мъртъв бе и оживе, загинал бе и намери се. И Наченаха да се веселят.
25 А по-старият син беше на нива; и както идеше та наближи къщата, чу пеене и ликуване.
26 И привика едного от слугите и питаше що е това.
27 А той му рече: Брат ти си дойде; и закла баща ти храненото теле защото го прие здрав.
28 И разгневи се, и не рачеше да влезе; и тъй, баща му излезе и молеше му се.
29 А той отговори и рече на баща си: Ето, толкози години ти работя, и никога твоята заповед не съм престъпил; и на мене нито яре ми си дал некога да се повеселя и аз с приятелите си;
30 а по що си дойде този твой син който изеде имота ти с блудниците, за него си заклал храненото теле.
31 А той му рече: Синко, ти си винаги с мене; и всичкото мое твое е;
32 а требваше да се възвеселим и да се възрадваме, защото този твой брат мъртъв бе и оживе, и загинал бе и намери се.
Цариградски превод
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24