Библия БГ
Библия БГ
Търсене в Библията онлайн
Търсене в Библията онлайн
 
Лука 18 глава
Битие
Изход
Левит
Числа
Второзаконие
Исус Навин
Съдии
Рут
1 Царе
2 Царе
3 Царе
4 Царе
1 Летописи
2 Летописи
Ездра
Неемия
Естир
Йов
Псалми
Притчи
Еклесиаст
Песен на песните
Исая
Еремия
Плачът на Еремия
Езекиил
Даниил
Осия
Йоил
Амос
Авдий
Йон
Михей
Наум
Авакум
Софония
Агей
Захария
Малахия
Матей
Марк
Лука
Йоан
Деяния
Яков
1 Петрово
2 Петрово
1 Йоаново
2 Йоаново
3 Йоаново
Юда
Римляни
1 Коринтяни
2 Коринтяни
Галатяни
Ефесяни
Филипяни
Колосяни
1 Солунци
2 Солунци
1 Тимотей
2 Тимотей
Тит
Филимон
Евреи
Откровение
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24 
1 Казваше им още и притча, как требва всекога да се молят, и да се не обленяват;
2 и говореше: Имаше в некой си град един съдник, който се от Бога не боеше, и от человека се не срамуваше.
3 Имаше и една вдовица в този град, та идеше при него и му казваше: Отдай ми правото от съперникът ми.
4 И до неколко време не рачи; а изпосле рече в себе си: Ако и от Бога се не боя, и от человека се не срамувам,
5 а то на тая вдовица, понеже ми досажда, нека и отдам правото, да не иде до край да ми отеготява.
6 И рече Господ: Слушайте що казва неправедният съдник:
7 А Бог нема ли да отдаде правото на своите избрани които викат към него дене и ноще, ако и да дълготърпи за тех:
8 Казвам ви че ще им отдаде правото скоро. Но Син человечески кога дойде да ли ще намери вера на земята?
9 И пак на некои които се надееха на себе си че са праведни, и унищожаваха другите, рече тази притча:
10 Двама человека възлезоха в храма да се помолят, единът Фарисей, а другият митар.
11 Фарисеят се изправи и молеше се в себе си така; Боже, благодаря ти, че не съм както другите человеци, грабители, обидници, прелюбодейци, или както този митар:
12 Постя дваж в седмицата, десетък давам от всичко що придобия.
13 И митарът като стоеше из далеч не щеше нито очите си към небето да подигне, но биеше се в гърдите си и думаше: Боже, бъди милостив мене грешному.
14 Казвам ви, че той слезе у дома си оправдан повече нежели онзи; защото всеки който възнася себе си, ще се смири; а който смирява себе си, ще се възнесе.
15 Приносяха му още и дечицата да се прикосне до тех, а учениците като видеха забраниха им.
16 Но Исус ги привика, и рече: Оставете децата да дохождат при мене, и не ги възпирайте; защото на таквиз е царството Божие.
17 Истина ви казвам: Който не приеме царството Божие както дете нема да влезе в него.
18 И некой си големец го попита и каза: Учителю благи, що да сторя за да наследвам живот вечен?
19 А Исус му рече: Що ме казваш благ? Никой не е благ тъкмо един Бог.
20 Заповедите знаеш: "Да не направиш прелюбодеяние;" " Да не убиеш;" " Да не откраднеш;" "Да не лъжесвидетелствуваш;" "Почитай баща си и майка си."
21 А той рече: Всичко това съм упазил от младостта си до нине.
22 Това като чу Исус, рече му: Още едно ти не достига: все що имаш продай, и раздай на сиромасите, и ще имаш съкровището на небето; и дойди та ме последвай.
23 А той като чу това оскърби се, защото беше много богат.
24 И като го виде Исус че се оскърби, рече: Колко мъчно ще влезат в царството Божие тези които имат богатство!
25 Защото по-лесно е да мине камила през иглени уши, а не богат да влезе в царството Божие.
26 А които чуха това рекоха: И кой може да се спаси?
27 А той рече: Невъзможното у человеците у Бога е възможно.
28 А Петър рече: Ето, ние оставихме всичко, и последвахме те.
29 А той им рече: Истина ви казвам, че нема никой който да е оставил къща, или родители, или братя, или жена, или чада заради царството Божие,
30 и да не получи многократно на това време, и в идущият век живот вечен.
31 И като взе дванадесетте при себе си, рече им: Ето възлезваме в Ерусалим, и ще се свърши всичко що е написано от пророците за Сина человеческаго.
32 Защото ще бъде предаден на езичниците и ще му се поругаят, и ще го обезчестят, и ще го заплюят,
33 и ще го бият, и ще го убият, и в третият ден ще възкръсне.
34 И те не разумеха нищо от това; и тая дума беше покрита за тех, и не разбираха това което се казваше.
35 А когато наближаваше до Ерихон, некой си слеп седеше край пътя да проси.
36 И като чу че народ минува, попита: Що е това?
37 И казаха му че Исус Назарянин минува.
38 Тогаз той извика и казваше: Исусе, Сине Давидов, помилвай ме!
39 И тези които вървеха напред запретяваха му да млъкне, но той още повече викаше: Сине Давидов, помилвай ме!
40 И спре се Исус и повеле да му го доведат; и като наближи попита го,
41 и рече: Що искаш да ти сторя? А той рече: Господи, да прогледам.
42 И Исус му рече: Прогледай; твоята вера те изцели.
43 И тутакси прогледа, и тръгна след него, и славеше Бога; и всичкий народ като виде това, въздаде хвала Богу.
Цариградски превод
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24