Библия БГ
Библия БГ
Търсене в Библията онлайн
Търсене в Библията онлайн
 
Лука 22 глава
Битие
Изход
Левит
Числа
Второзаконие
Исус Навин
Съдии
Рут
1 Царе
2 Царе
3 Царе
4 Царе
1 Летописи
2 Летописи
Ездра
Неемия
Естир
Йов
Псалми
Притчи
Еклесиаст
Песен на песните
Исая
Еремия
Плачът на Еремия
Езекиил
Даниил
Осия
Йоил
Амос
Авдий
Йон
Михей
Наум
Авакум
Софония
Агей
Захария
Малахия
Матей
Марк
Лука
Йоан
Деяния
Яков
1 Петрово
2 Петрово
1 Йоаново
2 Йоаново
3 Йоаново
Юда
Римляни
1 Коринтяни
2 Коринтяни
Галатяни
Ефесяни
Филипяни
Колосяни
1 Солунци
2 Солунци
1 Тимотей
2 Тимотей
Тит
Филимон
Евреи
Откровение
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24 
1 И наближаваше праздникът на безквасните хлебове, който се казва Пасха.
2 И първосвещениците и книжниците търсеха как да го убият; защото се бояха от народа.
3 И влезе Сатана в Юда, който се казваше Искариот, който беше от числото на дванадесетте;
4 и отиде и наговори се с първосвещениците и войводите как да им го предаде.
5 И възрадваха се те, и нагласиха се да му дадат сребро.
6 И даде обещание, и търсеше сгодно време да им го предаде без народа.
7 Дойде же денът на безквасните в който требваше да жертвуват пасхата.
8 И проводи Петра и Иоана, и рече: Идете и пригответе ни да ядем пасхата.
9 А те му рекоха: Де искаш да приготвим?
10 А той им рече: Ето, щом влезете в града ще ви срещне человек който носи кърчаг с вода: идете след него в дома в който влезе,
11 и речете на стопанина на къщата: Учителът казва на тебе: Де е гостинната стая в която наедно с учениците си ще ям пасхата?
12 И той ще ви посочи горница голема постлана: там пригответе.
13 И като отидоха намериха както им рече: и приготвиха пасхата.
14 И когато дойде часът, седна на трапезата, и дванадесетте апостоли с него.
15 И рече им: С желание пожелах да ям тази пасха с вас преди страданието си;
16 защото ви казвам че няма да ям вече от нея докле се не изпълни в царството Божие.
17 И като взе чашата, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;
18 защото ви казвам че нема да пия от плода на лозата докато не дойде царството Божие.
19 И взе хлеб, и като благодари преломи го, даде им, и рече: Това е телото мое което се за вас дава: това правете за мое възпоминание.
20 Така взе и чашата след вечерята, и рече: Тая чаша е новият завет с моята кръв която се за вас пролива.
21 Но, ето, ръката на тогоз който ме предава с мене е на трапезата.
22 И Син человечески отхожда според както е определено; но горко на тогоз человека чрез когото се предава!
23 И те наченаха да разискват помежду си кой ли от тех ще е този който ще стори това.
24 Стана още и препирня помежду им кого от тех ще имат за по-голем.
25 А той им рече: Царете на народите господаруват над тех, и тези които ги владеят наричат се благодетели.
26 А вие не така; но най-големият изпомежду ви да бъде както най-малкия, който началствува, както оногоз който слугува.
27 Защото кой е по-голем, който седи на трапезата ли, или който слугува? не този ли който седи? Но аз помежду вас съм като един който слугува.
28 А вие сте онези които устояхте с мене наедно в моите напасти.
29 За това аз вам завещавам царство както Отец ми завеща на мене;
30 за да ядете и да пиете на трапезата ми в царството мое, и да седнете на престоли да садите дванадесетте племена Израилеви.
31 И рече Господ: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска за да ви отсее като жито;
32 но аз се молих за тебе да не оскудее твоята вера; и ти когато се обърнеш утвърди братята си.
33 И Петър му рече: Господи, готов съм с тебе наедно и в тъмница и на смърт да ида.
34 А той му рече: Казвам ти, Петре: Петелът днес нема да попее преди да се отречеш ти триж че ме не познаваш.
35 И рече им: Когато ви пратих без кесия, без тържик, и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те рекоха: От нищо.
36 Тогаз им рече: Но сега който има кесия да я вземе със себе си, така и тържик, и който нема, нека продаде дрехата си и нека купи нож;
37 защото ви казвам че още и това писаното требва да се изпълни на мене: "И с беззаконните се счете," защото писаните за мене вземат край.
38 И те рекоха: Господи, ето тука два ножа. А той им рече: Доволно са.
39 И излезе та отиде по обичай на гората Елеонска; отидоха след него и учениците му.
40 И като дойде на местото, рече им: Молете се да не впаднете в изкушение.
41 И той се отлъчи от тех колкото един хвърлей камик, и коленичи, и молеше се,
42 и думаше: Отче, ако щеш, да ме заминеш с тази чаша; обаче не моята воля, но твоята да бъде.
43 И яви му се ангел от небето та го укрепяваше.
44 И понеже бе в тъга молеше се по-усърдно; и потта му стана както капки кръв които капеха на земята.
45 И като стана от молбата, дойде при учениците си и намери ги заспали от скърб;
46 и рече им: Защо спите? Станете та се молете, за да не впаднете в изкушение.
47 И когато още говореше той, ето народ, и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше напред тех, и приближи при Исуса да го целуне.
48 А Исус му рече: Юдо, с целуване ли предаваш Сина человеческаго?
49 И тези които беха с Исуса, като видеха това що имаше да стане, рекоха му: Господи, да ударим ли с ножа?
50 И един от тех удари първосвещениковия раб и отреза му десното ухо.
51 А Исус отговори и рече: Оставете до тука; и допре се до ухото му и го изцели.
52 И рече Исус на първосвещениците и на войводите на храма и на старейшините що беха дошли върх него: Като на разбойник ли излезохте с ножове и сопи?
53 Всеки ден бех с вас в храма, и не прострехте ръце на мене. Но това е вашият час и властта на тъмнината.
54 И като го хванаха, заведоха го, и въведоха го в дома на първосвещеника. А Петър идеше след него от далеч.
55 И наклали беха огън насред двора та беха наседали; и Петър седеше между тех.
56 И вижда го една слугиня че седи до огъня, вгледа се в него, и рече: И този беше с него.
57 А той се отрече от него и рече: Жено, не го зная.
58 И след малко друг един го виде и рече: И ти си от тех. А Петър рече: человече, не съм.
59 И като се мина до един час, друг некой потвърдяваше и казваше: Наистина и този беше с него; защото е Галилеянин.
60 А Петър рече: человече, не зная що казваш; и тоз час още като говореше той, петелът попе.
61 И обърна се Господ та погледна Петра; и смисли Петър речта Господня що му рече че: Преди да пее петелът ще се отречеш от мене триж.
62 И излезе Петър вън и плака горко.
63 И мъжете които държеха Исуса ругаеха му се и го биеха.
64 И като го прикриваха, удряха го по лицето и го питаха и казваха: Проречи, кой е що те удари?
65 И други много хули казваха върх него.
66 И като съмна, събраха се старейшините народни, първосвещениците и книжниците, та го изведоха на събора си,
67 и му рекоха: Кажи ни: Ти ли си Христос? И рече им: Ако ви кажа, нема да повервате;
68 а ако ви питам, не ще ми отговорите, нито ще ме пуснете.
69 От нине Син человечески ще бъде седещ отдесно на силата Божия
70 И всичките рекоха: Ти прочее Син Божий ли си? А той им рече: Вие казвате право че съм аз. Божия.
71 А те рекоха: Що ни требва още свидетелство? защото ние сами чухме от устата му.
Цариградски превод
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24