 |  |
1 А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха. |
 |
2 И главните свещеници и книжниците обмисляха как да го умъртвят; защото се бояха от людете. |
 |
3 Тогава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте; |
 |
4 и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде. |
 |
5 И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари. |
 |
6 И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството. |
 |
7 И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата. |
 |
8 И прати Исус Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата. |
 |
9 А те Му казаха: Где искаш да приготвим? |
 |
10 А той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе, |
 |
11 и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си? |
 |
12 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе. |
 |
13 И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата. |
 |
14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него. |
 |
15 И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да пострадам; |
 |
16 защото ви казвам, че няма вече да я ям докле се не изпълни в Божието царство. |
 |
17 И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си; |
 |
18 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство. |
 |
19 И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание. |
 |
20 Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива. |
 |
21 Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата. |
 |
22 Защото Човешкият Син наистина отива според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава! |
 |
23 И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това. |
 |
24 Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям. |
 |
25 А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели. |
 |
26 Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува - като онзи, който слугува. |
 |
27 Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува. |
 |
28 А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни. |
 |
29 Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас, |
 |
30 да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена. |
 |
31 [И рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; |
 |
32 но Аз се молих за тебе, да не ослабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си. |
 |
33 Петър Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт. |
 |
34 А Той рече: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш. |
 |
35 И рече им: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо. |
 |
36 И рече им: Но сега, който няма кесия, нека я вземе, така и торба; и който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи нож; |
 |
37 защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание. "И към беззаконници биде причислен" защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение. |
 |
38 И те рекоха: Господи, ето тука има два ножа. А Той им рече: Доволно е. |
 |
39 И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците. |
 |
40 И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение. |
 |
41 И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и, като коленичи, молеше се, думайки: |
 |
42 Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде. |
 |
43 И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше. |
 |
44 И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята. |
 |
45 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им: |
 |
46 Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение. |
 |
47 Докато още говореше, ето едно множество; и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне. |
 |
48 А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син? |
 |
49 И тия, които бяха около Исуса, като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож? |
 |
50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо, |
 |
51 А Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели. |
 |
52 А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи? |
 |
53 Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината. |
 |
54 И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч. |
 |
55 И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях. |
 |
56 И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него. |
 |
57 А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам. |
 |
58 След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм. |
 |
59 И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него; защото е галилеянин. |
 |
60 А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И на часа, докато още говореше, един петел изпя. |
 |
61 И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене. |
 |
62 И излезе вън та плака горко. |
 |
63 И мъжете, които държаха Исуса, ругаеха Го и Го биеха, |
 |
64 и като Го закриваха [удряха Го по лицето и] питаха Го, казвайки: Познай Кой Те удари. |
 |
65 И много други хули изговориха против Него. |
 |
66 И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха: |
 |
67 Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате; |
 |
68 и ако ви задам въпрос, не ще отговорите. |
 |
69 Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила. |
 |
70 И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие право казвате; защото съм. |
 |
71 А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? защото сами ние чухме от устата Му. |
 |
 |  |
Превод от 1940 г |  |