Търсене в Библията онлайн
 
Лука 5 глава
×
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24 
1 А веднъж когато народът го притискаше да слуша словото Божие, той стоеше при езерото Генисаретско,
2 и виде две ладии че стоеха покрай езерото; а рибарите беха излезли из тех та изпираха мрежите си.
3 И като влезе в една от ладиите която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от земята; и седна та поучаваше народа от ладията.
4 И щом престана от да говори, рече Симону: Оттегли ладията в дълбочината, и хвърлете мрежите си да уловите риба.
5 А Симон отговори и рече му: Учителю, цела нощ сме се трудили, и не уловихме нищо; но по твоята реч ще хвърля мрежата.
6 И това като сториха, уловиха много множество риби, щото се прокъснуваше мрежата им.
7 И кивнаха на дружината си които беха в другата ладия да дойдат да им помогнат; и дойдоха, и напълниха и двете ладии, до толко щото щеха да потънат.
8 А като виде Симон Петър припадна на коленете Исусови, и казваше: Иди си от мене, Господи, защото съм человек грешен;
9 понеже ужас обзе и него и всичките що беха с него за лова на рибите що уловиха,
10 подобно и Якова и Иоана, синовете Заведееви, които беха съдружници Симонови. И рече Исус Симону: Не бой се: от сега человеци ще ловиш.
11 И като извлекоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след него.
12 И когато беше в един от градовете, ето человек пълен с проказа, който, като виде Исуса, падна на лицето си, та му се помоли и казваше: Господи, ако щеш, можеш да ме очистиш.
13 А той простре ръка та се допре до него, и рече: Искам, бъди очистен; и тутакси проказата се махна от него.
14 И той му заповеда да не каже това никому, но иди, казва, покажи се на свещеника, и принес за очищението си както е Моисей заповедал за свидетелство тем.
15 Но още повече се разчуваше за него; и събираха се народ много да слушат, и да ги изцелява от болестите им.
16 А той се оттегляше в пустините и молеше се.
17 И един ден, когато той поучаваше, седеха Фарисеи и законоучители, които беха надошли от всеко село на Галилея и Юдея и Ерусалим; и сила Господня бе в изцеляването им.
18 И ето человеци които носеха на одър едного человека който беше разслабен; и искаха да го внесат вътре, и да го сложат пред него.
19 Но понеже не намериха през де да го внесат вътре поради народа, възлезоха на покрива, и през керемидите спуснаха го с одъра на сред пред Исуса.
20 И като виде Исус верата им, рече му: человече, прощават ти се греховете ти.
21 И начнаха да размишляват книжниците и Фарисеите и да казват: Кой е този, който говори богохулство? Кой може да прощава грехове освен едного Бога?
22 А като разуме Исус помислите им, отговори и рече им: Що размишлявате в сърцата си?
23 Що е по лесно да река: Прощават се греховете ти, или да река: Стани та ходи?
24 Но за да познаете че Син человечески има власт на земята да прощава грехове, (рече разслабленому:) Тебе думам: Стани, и дигни одъра си, та иди у дома си.
25 И на часа стана пред тех, дигна това на което лежеше, та отиде у дома си, и славеше Бога.
26 И ужас обзе всичките, и славеха Бога, изпълниха се от страх, и казваха: Днес видехме пречудни неща.
27 И след това излезе вън, и виде едного митар на име Левий че седеше на митарницата, и рече му: Ела след мене.
28 И той остави всичко, и стана та отиде след него.
29 И стори му Левий големо угощение в къщата си; и много множество митари имаше и други които седяха с тех на трапезата.
30 А книжниците им и Фарисеите роптаеха на учениците му и казваха: Защо с митарите и грешниците ядете и пиете?
31 А отговори Исус и рече им: Немат нужда за лекар здравите, но болните.
32 Не дойдох да призова праведните, но грешниците на покаяние.
33 И те му рекоха: Защо учениците Иоанови често постят и молба правят, така и Фарисейските, а твоите ядат и пият?
34 А той им рече: Можете ли стори свадбарите да постят докле е с тех младоженикът?
35 Ще дойдат обаче дни, когато се отнеме от тех младоженикът: тогаз през онези дни ще постят.
36 Казваше им още и притча: Никой не туря плат от нова дреха на ветха дреха; а инак, и новото дере ветхата, и платът от новата не си прилича с ветхата.
37 И никой не налива ново вино в мехове ветхи; ако ли не, новото вино ще разпукне меховете, и то ще се излее, и меховете ще се развалят.
38 Но требва да се налива новото вино в мехове нови, и се завардят и двете.
39 И никой от как пие вино ветхо, не иска тутакси ново, защото казва: Ветхото е по-добро.
Цариградски превод
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24