1 И една събота, [първата след втория ден на пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

1 И в първата събота след вторият ден на пасхата, минуваше той през сеидбите, и учениците му късаха класовете, и ядеха, като ги стриваха с ръце.

2 А някои от фарисеите рекоха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

2 А некои си от Фарисеите рекоха им: Защо правите което не е простено да се прави в събота?.

3 Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него,

3 И отговори Исус и рече им: Не сте ли чели ни това което стори Давид когато огладне той и които беха с него,

4 как влезе в Божия дом, взе присътствените хлябове и яде, даде и на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?

4 как влезе в Божия дом, и взе хлебовете на предложението и яде, и даде и на онези които беха с него, които хлебове не бе простено да ги ядат други тъкмо едните свещеници?

5 И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.

5 И казваше им, че Син человечески е господар и на съботата.

6 И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.

6 И пак в друга събота влезе в съборището, и поучаваше; и имаше там некой си человек, комуто десната ръка бе суха.

7 И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.

7 И съгледваха го книжниците и Фарисеите да ли в събота ще го изцели, за да намерят обвинение против него.

8 Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.

8 Но той знаеше помислите им, и рече на человека със сухата ръка: Стани та се изправи на сред. И той стана и се изправи.

9 Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? добро ли да прави или зло? да спаси ли живот, или да погуби?

9 Тогаз им рече Исус: Ще ви попитам нещо: Що требва да прави некой в събота? добро ли или зло да прави? да спаси ли душа, или да погуби?

10 И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.

10 И като ги изгледа всичките, рече на человека: Простри ръката си. И той стори така: и ръката му стана здрава както другата.

11 А те се изпълниха с луда ярост, и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.

11 А те се изпълниха с буйство, и разговаряха се помежду си що да сторят на Исуса.

12 През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

12 През онези дни пак излезе на гората да се помоли; и цела нощ бе там на молба към Бога.

13 И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

13 И като стана ден призова учениците си; и избра от тех дванадесет, които и нарече апостоли:

14 Симона, когото и нарече Петър, и брат му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея.

14 Симона, когото и наименува Петър, и Андрея брата му, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,

15 Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.

15 Матея и Тома, Якова Алфеева, и Симона нарицаемаго Зилота,

16 Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който стана предател.

16 Юда брата Яковов и Юда Искариотскаго, който и стана предател.

17 И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от тирското и сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

17 И като слезна с тех, спре се на едно место равно; и там беха мнозина от учениците негови, и големо множество народ от всичка Юдея и Ерусалим, и от приморието Тирско и Сидонско, които беха дошли да го послушат и да се изцелят от болестите си,

18 тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.

18 и страдащите от нечисти духове; и всички се изцеляваха.

19 И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.

19 И всичкият народ искаше да се допре до него, защото сила излезваше из него и изцеляваше всичките.

20 И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.

20 И той подигна очите си към учениците си и казваше: Блажени вие сиромаси; защото е ваше царството Божие.

21 Блажени, които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.

21 Блажени които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени които плачете сега; защото ще се разсмеете.

22 Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчват от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;

22 Блажени сте когато ви възненавидят человеците, и когато ви отлъчат и похулят, и пронесат името ви като зло, поради Сина человеческаго.

23 възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.

23 Възрадвайте се в онзи ден и възиграйте; защото, ето, заплатата ваше е много на небеса, понеже бащите им така правеха на пророците.

24 Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.

24 Но горко на вас богатите, защото приимате вече утешението си.

25 Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете; защото ще жалеете и ще плачете.

25 Горко на вас наситените; защото ще изгладнеете. Горко на вас които се смеете нине; защото ще жалеете и ще плачете.

26 Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят; защото бащите им така правеха на лъжепророците.

26 Горко вам когато всички человеци ви позахвалят, защото бащите им така правеха на лъжливите пророци.

27 Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,

27 Но вам които слушате казвам: Любете враговете ваши, добро правете на онези които ви ненавиждат,

28 благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.

28 благославяйте онези, които ви кълнат, и молете се за онези които ви правят пакост.

29 На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

29 На тогоз който те удари по страната на лицето, обърни и другата, и от тогоз който ти взема дрехата не спирай и ризата си.

30 Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.

30 Всекиму който би ти поискал дай; и от тогоз който взема твоите неща не си ги искай.

31 И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.

31 И както искате да правят человеците вам, така и вие правете тем.

32 Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.

32 И ако любите онези които любят вас, каква благодат имате? защото и грешниците любят любящите тех.

33 И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците правят същото,

33 И ако правите добро на онези които вам правят добро, каква благодат имате? защото и грешниците правят същото.

34 И ако заемате само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.

34 И ако давате на заем на тези от които се надеете пак да вземете, каква благодат имате? защото и грешни на грешни заемат за да вземат пак равното.

35 Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.

35 Но вие любете враговете ваши, и добро правете, и на заем давайте без да се надеете за никое назад възприемане; и ще бъде вашата заплата много, и ще бъдете синове на Вишнаго; защото той е благ към неблагодарните и злите.

36 Бъдете [прочее], милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.

36 Бъдете прочее милосерди както и Отец ваш е милосерд.

37 Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;

37 И не съдете, и нема да бъдете съдени; не осъждайте, и нема бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете;

38 давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

38 давайте и ще ви се даде; мера добра, натъпкана, стресена, и препълнена ще ви дадат в пазухата ви; защото с истата мера с която мерите ще ви се възмери.

39 Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?

39 Рече им още една притча: Да ли може слеп слепого да води? Не щат ли падна и двамата в ямата?

40 Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува ще бъде като учителя си.

40 Нема ученик по-горен от учителя си: а всеки ученик усъвършенствуван ще бъде както учителят си.

41 И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?

41 И защо гледаш съчицата която е в окото на брата ти, а гредата която е в твоето око не съзираш?

42 Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.

42 Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави да извадя съчицата, която е в окото ти, кога ти сам не видиш гредата която е в твоето око? Лицемере! извади първом гредата из окото си, и тогаз щеш виде чисто за да извадиш съчицата която е в окото на брата ти.

43 Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.

43 Защото нема добро дърво което прави лош плод, нито лошо дърво което прави плод добър;

44 Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

44 понеже всеко дърво от своя плод се познава; защото не берат от трънки смокини, нито късат от къпина грозде.

45 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.

45 Добрият человек от доброто съкровище на сърцето си износя доброто; и злият человек от злото съкровище на сърцето си износя злото; защото от препълнянето на сърцето говорят неговите уста.

46 И защо Ме зовете, Господи, Господи! и не вършите това, което казвам?

46 И защо ме зовете: Господи, Господи, а не правите това, което казвам?

47 Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

47 Всеки който иде при мене, и слуша моите думи, и ги прави, ще ви покажа кому е подобен.

48 Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.

48 Подобен е на человек що зида къща, който изкопа и задълбочи, и положи основа на камик; и когато стана наводнение, нападна реката върх онази къща, и не можа да я поклати; защото беше основана на камик.

49 А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и на часа рухна; и срутването на оная къща беше голямо.

49 А който слуша и не прави, подобен е на человек който е съзидал къща на земята без основа; върх която нападна реката, и на часа падна, и стана срутяването на тази къща големо.