Търсене в Библията онлайн
 
Лука 7 глава
×
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24 
1 И като свърши всичките свои думи към народа който го слушаше, влезе в Капернаум.
2 А на некого си стотника слугата, който му бе мил, беше зле болен, на умиране.
3 И като чу за Исуса, проводи до него от старейшините Юдейски да го молят да дойде да оздрави слугата му.
4 И те дойдоха при Исуса та му се молеха прилежно, и казваха че: Достоен е този комуто ще сториш това;
5 защото люби нашият народ, и той ни съгради съборище.
6 А Исус вървеше с тех; и когато не беше вече далеч от къщата, проводи стотникът приятели до него да му кажат: Господи, не си прави труд; защото не съм достоен да влезеш под моят покрив;
7 (за това нито себе си счетох достоен да дойда при тебе;) но речи реч, и слугата ми ще оздравее.
8 Защото и аз съм человек под власт подчинен, и имам под себе си войни; и казвам тому: Иди, и отхожда; и другиму: Ела, и дохожда; и на слугата си: Направи това, и направя.
9 Това като чу Исус, почуди се на него; и обърна се та рече на идещия след него народ: Казвам ви: нито в Израиля намерих толкози вера.
10 И когато проводените се върнаха в къщи, намериха болния слуга оздравел.
11 А в следващия ден отхождаше Исус в град нарицаем Наин; и с него вървеха мнозина от учениците му и народ много.
12 И когато наближи до вратата градска, ето, изнасяха на вън мъртвец, син единороден на майка си; и тя бе вдовица; и народ много от града имаше с нея.
13 И като я виде Господ, смили се за нея, и рече й: Недей плака.
14 И приближи та допре носилото; а носещите се спреха: И рече: Момче, тебе казвам: Стани.
15 И мъртвият се подигна и седна, и начна да говори; и даде го на майка му.
16 И страх обзе всичките, и славеха Бога, и казваха: Пророк велик се подигна между нас; и: Бог посети своите люде.
17 И разчу се това слово за него по всичка Юдея, и по всичката околност.
18 И възвестиха Иоану учениците му за всичко това.
19 И призова Иоан двамина от учениците си та проводи при Исуса да му кажат: Ти ли си който иде, или другиго да очакваме?
20 И като дойдоха при него человеците, рекоха: Иоан Кръстител ни проводи до тебе, и казва: Ти ли си който иде, или другиго да очакваме?
21 И в истия час изцели мнозина от болести и немощи, и от лукави духове, и на мнозина слепи подари прогледване.
22 И отговори Исус и рече им: Идете и възвестете Иоану което видехте и чухте, че слепи прогледват, хроми ходят, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръснуват, и на сиромасите се благовествува.
23 И блажен е който се не съблазни в мене.
24 А когато си отидоха проводените от Иоана, начна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръст ли от вятър разлюлявана?
25 Но какво излязохте да видите? Человек ли облечен с меки дрехи? Ето, светло облечените и онез които пируват в царските палати са.
26 Но какво излезохте да видите? пророк ли? Ей, казвам ви, и повече от пророк.
28 Защото ви казвам, че между родените от жени никой пророк не е по голем от Иоана Кръстителя; но най малкият в царството Божие по-голем е от него.
29 И всичкий народ като чуха, и митарите, оправдаха Бога, като се кръстиха с кръщението Иоаново.
30 А Фарисеите и законниците отхвърлиха за себе си волята Божия, понеже се не кръстиха от него.
31 И рече Господ: А на какво да уподобя человеците на този род? и на какво са подобни?
32 Подобни са на деца, които седят на пазаря и викат едно на друго и казват си: Свирихме ви, и не играхте: жално ви пехме и не плакахте.
33 Защото дойде Иоан Кръстител, нито хлеб яде, нито вино пие, и казвате: Бес има.
34 Дойде Син человечески, яде и пие, и казвате: Ето человек ядлив и винопийца, приятел на митарите и на грешниците.
35 И оправда се мъдростта от всичките си чада.
36 И молеше го един от Фарисеите да яде с него, и той влезе в дома Фарисеев, и седна на трапезата.
37 И, ето, жена некоя от града която беше грешница, като разбра че седи на трапеза в дома Фарисеев, донесе алавастър с миро.
38 и, като застана при нозете му отзад и плачеше, начена да облива нозете му със сълзи и отриваше ги с космите на главата си, и целуваше нозете му, и мажеше ги с мирото.
39 А Фарисеят който го бе призвал, като виде, рече в себе си и думаше: Този ако да беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената която се допира до него, че е грешница.
40 И отговори Исус и рече му: Симоне, имам нещо да ти река. А той казва: Учителю, речи.
41 Некой си заимодавец имаше двама длъжници; единът беше длъжен петстотин динарии, а другият петдесет.
42 И понеже немаха да му платят, прости им ги и на двамата. И тъй, кажи ми кой от тех ще го възлюби повече?
43 Отговори Симон и рече: Мисля че онзи комуто е оставил повечето. А той му рече: Право си отсъдил.
44 И като се обърна къде жената рече на Симона: Видиш ли тази жена? Влезох в къщата ти, и ти вода за нозете ми не даде; а тя със сълзи обле нозете ми, и с космите на главата си ги отри.
45 Ти целуване ми не даде; а тя, от как съм влезъл, не е престанала от да целува нозете ми.
46 Ти с масло главата ми не помаза; а тя с миро помаза нозете ми.
47 За това ти казвам: Прощават й се многото нейни грехове, защото много възлюби; а комуто се малко прощава, малко люби.
48 И рече й: Прощават ти се греховете ти.
49 И тези които седеха с него наедно на трапезата наченаха да си говорят помежду си: Кой е този който и греховете прощава?
50 И рече на жената: Верата твоя те спаси; иди си с миром.
Цариградски превод
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24