Библия БГ
Библия БГ
Търсене в Библията онлайн
Търсене в Библията онлайн
 
Лука 8 глава
Битие
Изход
Левит
Числа
Второзаконие
Исус Навин
Съдии
Рут
1 Царе
2 Царе
3 Царе
4 Царе
1 Летописи
2 Летописи
Ездра
Неемия
Естир
Йов
Псалми
Притчи
Еклесиаст
Песен на песните
Исая
Еремия
Плачът на Еремия
Езекиил
Даниил
Осия
Йоил
Амос
Авдий
Йон
Михей
Наум
Авакум
Софония
Агей
Захария
Малахия
Матей
Марк
Лука
Йоан
Деяния
Яков
1 Петрово
2 Петрово
1 Йоаново
2 Йоаново
3 Йоаново
Юда
Римляни
1 Коринтяни
2 Коринтяни
Галатяни
Ефесяни
Филипяни
Колосяни
1 Солунци
2 Солунци
1 Тимотей
2 Тимотей
Тит
Филимон
Евреи
Откровение
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24 
1 И след това ходеше от град на град и от село на село да проповедва и да благовествува царството Божие; и дванадесетте ученици беха с него,
2 и жени некои които беха изцелени от зли духове и болести, Мария нарицаемата Магдалина, из която беха излезли седем беса,
3 и Иоана жената на Хуза настойника Иродов, и Сусана, и други много които му слугуваха от своят си имот.
4 И понеже се стичаше народ много, и идеха при него от всеки град, рече с притча:
5 Излезе сеятелът да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя и затъпка се, и птиците небесни го озобаха.
6 А друго падна на камик, и като изникна изсъхна, защото немаше влага.
7 Друго пък падна всред трънете, и като порастоха трънете заглушиха го.
8 А друго падна на добрата земя, и като израсте стори плод стократен. Това като говореше, възгласи: Който има уши да слуша, нека слуша.
9 А питаха го учениците и казваха: Що значи тая притча?
10 А той рече: Вам е дадено да познаете тайните на царството Божие; а на другите се проповедва с притчи, щото гледаще да не видят и слушаще да не разумеват.
11 И тая е притчата. Семето е словото Божие.
12 А посеяното край пътя са които слушат; след това идва дяволът и отнема словото от сърдцето им, да не би да поверват и се спасят.
13 А което на камика, са онези които кога чуят, с радост приимат словото; и те корен немат; които за малко време верват, и във време на напаст отстъпват.
14 А падналото в трънете, те са онези които са слушали, и от грижи и богатства и сласти житейски, отхождат и заглухнуват и не приносят плод.
15 А което на добрата земя, те са онези които чуят словото, държат го в добро и благо сърце, и приносят плод в търпение.
16 И никой като запали свещ не я покрива със съсъд, нито я туря под одъра, но я туря на светилника, за да гледат виделината тези които влезват.
17 Защото нема скришно което не ще бъде явно, нито утаено което не ще да бъде знайно и не ще да излезе наяве.
18 За това, гледайте как слушате; защото който има; ще му се даде; а който нема, и онова което мисли че има ще му се отнеме.
19 И дойдоха при него майка му и братята му, и поради множеството не можеха да приближат до него.
20 И известиха му некои и казваха: Майка ти и братята ти стоят вън и искат да те видят.
21 А той отговори и рече им: Мен са майка и братя тези които слушат словото Божие и го изпълняват.
22 И един ден влезе в ладия той и учениците му; и рече им: Да минем отвъд езерото; и отплуваха.
23 И във времето на плуването им той заспа; и спусна се буря ветрена в езерото, и пълнеше се ладията, и в опасност беха.
24 И пристъпиха та го разбудиха и казват: Наставниче, Наставниче, загинваме! А той стана та запрети на ветъра и на вълнението на водата; и уталожиха се, и стана тишина.
25 И рече им: Де ви е верата? А те уплашени чудеха се, и говореха си един на друг: Кой е този щото повелева и на ветровете и на водата, и го слушат?
26 И изплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея.
27 И щом излезе на земята, срещна го от града некой си человек който от много време имаше бесове, и дреха не обличаше, и в къщи не стоеше, но в гробищата.
28 И като виде Исуса, извика, и припадна нему, и с глас голем рече: Що имаш ти с мене, Исусе, Сине на Бога Вишнаго? моля ти се недей ме мъчи;
29 защото повеле нечистому духу да излезе из человека. (понеже от много време бе го прехванал; и връзваха го с вериги и с окови та го вардеха; но той разкъсваше връзките, и гонеше го бесът по пустините.)
30 И попита го Исус и рече: Как ти е името? А той рече: Легеон; защото много бесове влезоха в него.
31 И молеха го да им не повелее да идат в бездната.
32 А там имаше стадо от много свине що пасеха по гората; и молеха му се бесовете да им дозволи да влезат в тех; и дозволи им.
33 И като излезнаха бесовете от человека, влезоха в свинете; и впусна се стадото през стръмнината в езерото та се издави.
34 А свинопасците като видеха това що стана побегнаха, и отидоха та известиха в града и в селата.
35 И излезоха да видят станалото; и дойдоха при Исуса, и намериха человека от когото беха излезли бесовете седнал при нозете Исусови, облечен и смислен; и убояха се.
36 И тези които беха видели това известиха им как изцеле бесният.
37 И всичкото множество от околността Гадаринска молиха му се да си отиде от тех; защото беха обзети от голем страх; а той влезе в ладията и върна се.
38 А человекът, от когото беха излезли бесовете, молеше му се да бъде с него; но Исус го изпрати и рече:
39 Върни се у дома си, и разкажи това което ти стори Бог. И отиде та проповедва по всичкия град това що му стори Исус.
40 А когато се върна Исус, прие го народът; защото всички го чакаха.
41 И, ето, дойде един человек, на име Яир, (и той бе началник на съборището,) и падна на нозете Исусови, та му се молеше да влезе в дома му;
42 защото имаше дъщеря единородна, като на дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отхождаше, народът го притискаше.
43 И жена некоя си що имаше кръвотечение от дванадесет години, която бе издала на лекари всичкия си имот и не може да се излекува от никого,
44 приближи се изотзад, та се допре до полата на дрехата му; и тоз час престана течението на кръвта й.
45 И рече Исус: Кой е що се допре до мене? И понеже се отричаха всички, рече Петър и които беха с него: Наставниче, народът те притискат и угнетяват, а ти казваш: Кой е що се допре до мене?
46 Но Исус рече: Некой се допре до мене; защото аз усетих че сила излезе из мене.
47 И като виде жената че се не укри, дойде разтреперана и припадна нему та му изказа пред всичкия народ за коя причина се допре до него, и как на часа оздраве.
48 А той й рече: Дързай, дъщи, твоята вера те изцели: иди си с миром.
49 И когато още говореше, идва некой си от началника на съборището и казва му: Дъщеря ти умре: не труди учителя.
50 А Исус като чу отговори му и рече: Не бой се: тъкмо вервай, и ще се избави.
51 И когато влезе в къщи, не остави никого да влезе освен Петра и Якова и Иоана, още бащата на момичето и майката.
52 И плачеха всички, и оплакваха го. А той рече: Не плачете: не е умрело, но спи.
53 И присмиваха му се, понеже знаеха че е умрело.
54 Но той изпъди на вън всичките, и хвана го за ръката и извика, и каза: Момиче, стани.
55 И повърна се духът му, и стана на часа; и повеле да му дадат да яде.
56 И удивиха се родителите му; а той им повеле да не кажат никому това що стана.
Цариградски превод
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24