Библия БГ
Библия БГ
Търсене в Библията онлайн
Търсене в Библията онлайн
 
Лука 9 глава
Битие
Изход
Левит
Числа
Второзаконие
Исус Навин
Съдии
Рут
1 Царе
2 Царе
3 Царе
4 Царе
1 Летописи
2 Летописи
Ездра
Неемия
Естир
Йов
Псалми
Притчи
Еклесиаст
Песен на песните
Исая
Еремия
Плачът на Еремия
Езекиил
Даниил
Осия
Йоил
Амос
Авдий
Йон
Михей
Наум
Авакум
Софония
Агей
Захария
Малахия
Матей
Марк
Лука
Йоан
Деяния
Яков
1 Петрово
2 Петрово
1 Йоаново
2 Йоаново
3 Йоаново
Юда
Римляни
1 Коринтяни
2 Коринтяни
Галатяни
Ефесяни
Филипяни
Колосяни
1 Солунци
2 Солунци
1 Тимотей
2 Тимотей
Тит
Филимон
Евреи
Откровение
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24 
1 И като свика дванадесетте свои ученици, даде им сила и власт над всичките бесове, и да изцеляват болести.
2 И проводи ги да проповедват царството Божие, и да изцеляват болните.
3 И рече им: Не носете нищо за в път, ни тояга, ни тържик, ни хлеб, ни сребро, нито по две дрехи да имате.
4 И в която къща влезете, там седете, и от там излезвайте на път.
5 И които не ви приимат, когато излезвате от онзи град оттърсете и праха от нозете си за свидетелство против тех.
6 И те излезоха и ходеха от село на село та проповедваха евангелието и изцеляваха навсекъде.
7 И чу Ирод четверовластник всичко що биваше от него; и в недоумение бе, защото некои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;
8 пък други, че Илия се е явил; а други че един от старовременните пророци е възкръснал.
9 И рече Ирод: Иоана аз посекох; но кой е този за когото аз таквизи неща слушам? и искаше да го види.
10 И като се завърнаха апостолите при Исуса, изприказваха му все що беха сторили, и той ги взе при себе си и оттегли се на страна в едно пусто место на града нарицаемия Витсаида.
11 А народите като разбраха, подириха го; и той ги прие и говореше им за царството Божие, и които имаха потреба за изцеляване, изцеляваше ги.
12 И денът начна да преваля; и пристъпиха дванадесетте и рекоха му: Разпусни народа, за да идат по околните села и колиби да нощуват и да намерят храна, защото тука сме в пусто место.
13 А той им рече: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Ние немаме повече от пет хлеба и две риби, освен ако би да идем ние и да купим ядене за всичкия този народ;
14 защото беха до пет хиляди мъже. И рече на учениците си: Турете ги да наседат на купове по петдесет.
15 И сториха така, и туриха всичките да наседат.
16 А той взе петте хлеба и двете риби, погледна на небето, и благослови ги, и ги разчупи, и даваше на учениците си да сложат пред народа.
17 И ядоха и наситиха се всички; и дигнаха това що изостана от укрухите, дванадесет коша.
18 И когато той се молеше насаме, с него беха учениците му; и ги попита и рече: Кого ме казва народът че съм?
19 А те отговориха и рекоха: Едни казват че си Иоан Кръстител; а други Илия; други пък че е възкръснал некой от старовременните пророци.
20 И рече им: А вие кого ме казвате че съм? Отговори Петър и рече: Христос Божий.
21 А той им запрети строго и повеле да не кажат това никому.
22 И казва че Син человечески требва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините и първосвещениците и книжниците, и убит да бъде, и в третия ден да възкръсне.
23 Казваше още на всички: Ако иска некой да дойде след мене, нека се отрече от себе си, и нека носи кръста си всеки ден, и нека ме следва.
24 Защото който иска да спаси живота си ще го изгуби; и който изгуби живота си заради мене, той ще го спаси.
25 Защото какво се ползува человек, ако спечели всичкия свет, а погуби или отщети себе си?
26 Защото който се усрами за мене и за думите ми, за него ще Син человечески да се усрами когато дойде в своята слава и в славата на Отца и на светите ангели.
27 И казвам ви истина: Има некои от стоещите тука, които нема да вкусят смърт, докле не видят царството Божие.
28 И след тези думи минаха се до осем дни; и взе със себе си Петра и Иоана и Якова, и възлезе на гората да се помоли.
29 И като се молеше, измени се видът на лицето му, и дрехите му станаха бели и блистаеха.
30 И, ето, двама человеци се разговаряха с него; и те беха Моисей и Илия,
31 които се явиха в слава, и говореха за смъртта му, която имаше той да изпълни в Ерусалим.
32 А Петър и онези които беха с него беха отеготени от сън; и когато се разбудиха, видеха славата му, и двамата мъже стоещите с него.
33 И когато те се разделиха от него, Петър рече Исусу: Наставниче, добре е да сме тука; и да направим три шатри, една за тебе, и за Моисея една, и една за Илия, без да знае що дума.
34 И когато казваше той това, дойде облак и засени ги; и уплашиха се учениците като влезоха те в облака.
35 И стана глас из облака и казваше: Този е Син мой възлюбеният: него слушайте.
36 И като стана гласът, намери се Исус самичък. И те млъкнаха, и никому не казаха в онези дни нищо от това що видеха.
37 А на другия ден, когато слезоха от гората, срещна го народ много.
38 И ето, человек некой от народа извика и казваше: Учителю, моля ти се, погледни на сина ми, защото ми е единороден.
39 И ето дух го прехваща и отведнъж пищи, и къса го така щото той се запеня, и като го смаже, едвам се отмахнува от него.
40 И молих се на твоите ученици да го изпъдят, и не могоха.
41 А Исус отговори и рече: О роде неверни и развращени, до кога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи ми сина си тука.
42 И той още като идеше, тръшна го бесът и го покъса. А Исус запрети духу нечистому, и изцели момчето, и даде го на баща му.
43 И удивяваха се всички на величието Божие. И когато се всички чудеха на всичко това що правеше Исус, той рече на учениците си:
44 Вложете вие в ушите си тези думи; защото Син человечески ще бъде предаден в человечески ръце.
45 Но те не разумеваха тази реч, и покрита бе от тех за да я не разберат: и боеха се да го попитат за тази реч.
46 И влезе в тех помисъл такъв: Кой ли от тех ще да е по-голем.
47 А Исус като виде помисъла на сърцето им, взе едно дете, и постави го при себе си;
48 и рече им: Който приеме това дете в моето име, мене приима; и който приеме мене, приима тогози който ме е проводил; защото който е най-малък между всинца ви, той ще е голем.
49 А Иоан отговори и рече: Наставниче, видехме некого си който изгонваше бесове с твое име, и понеже не следва с нас забранихме му.
50 И рече му Исус: Недейте му забранява; защото който не е против нас откъде нас е.
51 И когато се изпълниха дните да се възнесе, той утвърди лицето си да пътува към Ерусалим.
52 И отпрати пред себе си вестители, които отидоха и влезоха в село Самарянско да му приготвят место.
53 Но там го не приеха, защото лицето му бе на пътуване към Ерусалим.
54 И като видеха това учениците му Яков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да речем да слезе огън от небето и да ги изтреби, както стори и Илия?
55 А той се обърна, та им запрети, и рече: Вие на кой сте дух не знаете;
56 защото Син человечески не е дошел да погуби души человечески, но да спаси. И отидоха на друго село.
57 И като вървеха, рече му некой си в пътя: Господи, ще дойда след тебе дето и да идеш.
58 И рече му Исус: Лисиците легла имат, и птиците небесни гнезда; а Син человечески нема де глава да подклони.
59 А на другиго рече: Върви след мене. А той рече: Господи, дозволи ми да ида първом да погреба баща си.
60 А Исус му рече: Остави мъртвите да погребат мъртвите си; а ти иди та проповедвай царството Божие.
61 Рече и друг: Ще дойда след тебе, Господи; но първом дозволи ми да се опростя с домашните си.
62 И рече му Исус: Никой който е турил ръката си на рало и гледа назад не е способен за царството Божие.
Цариградски превод
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24