1 И пред праздника на пасхата, като знаеше Исус че дойде часът му, да премине от този свет към Отца, както бе възлюбил своите които беха на света, до край ги възлюби
2 И на вечерянето, (когато вече дяволът беше вложил в сърцето на Юда Симонова Искариотскаго да го предаде,)
3 Понеже знаеше Исус че Отец му е дал всичко на ръцете, и че от Бога е излезъл и при Бога отива,
4 става от вечерята и слага си дрехите, и взе престилка та се препаса.
5 После нале вода в омивалницата, и начна да омива нозете на учениците и да ги отрива с престилката с която бе препасан.
6 И тъй, идва при Симона Петра; а той му казва: Господи, ти ли ще ми омиеш нозете?
7 Отговори Исус и рече му: Това което аз правя ти сега не знаеш, но изпосле ще разумееш.
8 Казва му Петър: Нема да омиеш ти моите нозе до века. Отговори му Исус: Ако те не омия, немаш дел с мене.
9 Казва му Симон Петър: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата:
10 Казва му Исус: Омитият нема потреба освен нозете си да омие, но е всичкий чист; и вие сте чисти, но не всинца.
11 Защото знаеше предателят си; за това рече: Не сте всинца вие чисти.
12 А като оми нозете им и си взе дрехите, седна пак и рече им: Знаете ли що ви сторих?
13 Вие ме викате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм.
14 И тъй, аз, Господ и Учител, ако ви омих нозете, то и вие сте длъжни един другиму нозете да омивате.
15 Защото аз ви пример дадох да правите и вие както аз направих вам.
16 Истина, истина ви казвам: Никой раб не е по-горен от господаря си; нито посланник е по-горен от оногоз който го е изпратил.
17 Това като знаете, блажени сте ако го правите.
19 От сега ви казвам това докле още не е било, та кога сбъде да повервате че съм аз.
20 Истина, истина ви казвам: който приима когото аз проводя мене приима, и който приима мене приима тогоз който ме е проводил.
21 Това като рече Исус, смути се духом, и свидетелствува и рече: Истина, истина ви казвам че един от вас ще ме предаде.
22 Тогаз учениците се спогледваха помежду си, и недоумеваха се за кого говори?
23 А един от учениците когото обичаше Исус беше се облегнал на скута Исусов.
24 Кивнува му Симон Петър да попита кой е този за когото говори.
25 А той припадна на гърдите Исусови и казва му: Господи, кой е?
26 Отговаря Исус: Аз като затопя залака, комуто го дам той е; и затопи залака та даде на Юда Симонова Искариотскаго.
27 И подир залака тогаз влезе Сатана в него; и тъй, казва му Исус: Което правиш, прави го по-скоро.
28 А това никой от седещите на трапезата не разуме защо му рече;
29 защото некои мислеха, понеже Юда имаше касата, че му казва Исус: Купи каквото ни требва за праздника, или, да даде нещо на сиромасите.
30 И тъй, като взе той залака излезе тутакси; а беше нощ.
31 А когато излезе той, казва Исус: Сега се прослави Син человечески, и Бог се прослави в него.
32 Ако Бог се прослави в него, то и него Бог ще прослави в себе си, и сега ще го прослави.
33 чадца, още малко съм с вас. Ще ме търсите, и, както рекох на Юдеите: Дето ида аз вие не можете да дойдете, и вам казвам сега.
34 Нова заповед ви давам: Да имате любов помежду си; както ви възлюбих, и вие да имате любов помежду си.
35 От това всички ще познаят че сте мои ученици, ако имате любов помежду си.
36 Казва му Симон Петър: Господи, къде отхождаш? Отговори му Исус: Където отивам не можеш сега да дойдеш след мене, но подир ще ме последваш.
37 Казва му Петър: Господи, защо да не мога да дойда след тебе сега? Душата си ще положа за тебе.
38 Отговори му Исус: Душата си ли за мене ще положиш? Истина, истина ти казвам: Доде не е пеял петелът, три пъти ще се отречеш от мене.
Цариградски превод