1 След това отиде Исус отвъд Галилейското море, сиреч, Тивериадско.
2 И след него идеше народ много; защото гледаха чудесата негови които правеше над болните.
3 И възлезе Исус на гората и седеше там с учениците си.
4 И наближаваше пасхата, праздникът Юдейски.
5 И като вдигна Исус очи и виде че народ много иде към него, казва Филипу: От де да купим хлеб да ядат тези?
6 (А това казваше той да го изпита: защото си знаеше какво щеше да прави.)
7 Отговори му Филип: За двесте динари хлеб не им постига за да вземе всеки от тех по малко нещо.
8 Казва му един от учениците негови, Андрей, братът на Симона Петра:
9 Има тука едно момченце което има пет ечимени хлеба и две риби; но те що са на толкова души?
10 А Исус рече: Сторете да седнат человеците. А на това место имаше трева много; и тъй, наседаха мъже до пет хиляди на брой.
11 И взе Исус хлебовете и благодари, и раздаде ги на учениците, а учениците на седещите; така и от рибите колкото искаха.
12 И като се наситиха, казва на учениците си: Съберете изостаналите укрухи, за да се не изгуби нищо.
13 И тъй, от петте ечимени хлеба събраха, и напълниха дванадесет коша укрухи които изостанаха на тези що ядоха.
14 Тогава человеците като видеха чудото, което стори Исус, казваха: Наистина този е пророкът който имаше да дойде на светът.
15 И тъй, като разуме Исус че ще дойдат да го грабнат за да го направят цар, отиде пак сам си той на гората.
16 И когато се свечери, слезоха учениците му на морето,
17 и влезоха в ладията та отиваха отвъд морето в Капернаум. И вече беше се стъмнило, а Исус не бе дошел още при тех;
18 и морето се подигаше, понеже духаше силен ветър.
19 И като беха гребли до двадесет и пет или тридесет стадии, видеха Исуса че ходи по морето и наближава ладията, и убояха се.
20 Но той им казва: Аз съм: не бойте се!
21 Тогаз искаха да го вземат в ладията; и тутакси ладията се намери на земята на която отиваха.
22 На утринта народът който стоеше отвъд морето, като виде че немаше друга ладия там, но само тая в която влезоха учениците му, и че Исус не влезе с учениците си в ладията, но учениците му сами тръгнаха;
23 (а други ладии дойдоха от Тивериада близо до местото дето ядоха хлеба когато Господ бе благословил.-)
24 и тъй, като виде народът че нема там Исуса нито учениците му, влезоха и те в ладиите та дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса.
25 И като го намериха отвъд морето, рекоха му: Рави, кога дойде ти тука?
26 Отговори им Исус и рече: Истина, истина ви казвам, търсите ме, не защото видехте чудеса, но защото ядохте от хлебовете и се наситихте.
27 Работете, не за храна която се разваля, но за храна която трае в живот вечен, която Син человечески ще ви даде; защото Отец, Бог, на него е положил своя печат.
28 А те му рекоха: Що да сторим за да работим делата Божии?
29 Отговори Исус и рече им: Това е делото Божие, да повервате в тогоз когото е той проводил.
30 Тогаз му рекоха: че ти какво знамение правиш да видим и да поверваме в тебе? Що вършиш?
32 Рече им на това Исус: Истина, истина ви казвам: Не ви даде Моисей хлеба от небето; но Отец мой дава вам истинният хлеб от небето.
33 Защото Божият хлеб е този който слезва от небето и дава живот на света.
34 Рекоха му пак те: Господи, дай ни всекога този хлеб.
35 А Исус им рече: Аз съм хлебът на живота: който иде при мене нема да огладнее, и който верва в мене никога нема да ожеднее.
36 Но аз ви рекох че вие ме видехте и не вервате.
37 Всичко що ми дава Отец при мене ще дойде; и който иде при мене, нема да го изпъдя;
38 защото слезох от небето, не моята воля да сторя, но волята на тогози който ме е проводил.
39 а волята на Отца, който ме е проводил е тая, всичко що ми даде да не изгубя нищо от него, но да го възкреся в последния ден.
40 И това е волята на тогози който ме е проводил: всеки който види Сина и верва в него да има живот вечен, и аз ще го възкреся в последният ден.
41 Тогаз роптаеха Юдеите за него, защото рече: Аз съм хлебът що е слезъл от небето.
42 И казваха: Не е ли този Исус синът Иосифов, на когото ние познаваме баща му и майка му? Как прочее казва той: Аз съм от небето слезъл?
43 А Исус отговори и рече им: Не роптайте помежду си.
44 Никой не може да дойде при мене ако го не привлече Отец който ме е проводил; и аз ще го възкреся в последният ден.
46 Не че е видел некой Отца, освен тогоз който е от Бога: той е видел Отца.
47 Истина, истина ви казвам: Който верва в мене има живот вечен.
48 Аз съм хлебът на живота.
49 Бащите ви ядоха манната в пустинята и умреха.
50 Този е хлебът който слезва от небето за да яде некой от него и да не умре.
51 Аз съм живият хлеб, слезналият от небето. Ако яде некой от този хлеб, ще живее във веки; и хлебът който аз ще дам е моята плът която аз ще дам за живота на света.
52 Тогава се препираха Юдеите помежду си и казваха: Как може този да ни даде да ядем плътта му?
53 А Исус им рече: Истина, истина ви казвам: Ако не ядете плътта на Сина человечески, и не пиете кръвта му, немате живот в себе си.
54 Който яде плътта ми и пие кръвта ми има живот вечен; и аз ще го възкреся в последния ден.
55 Защото плътта ми е истинна храна, и кръвта ми е истинно питие.
56 Който яде плътта ми и пие кръвта ми в мене пребъдва, и аз в него.
57 Както ме е проводил Отец живий и аз живея чрез Отца, така и който ме яде ще живее и той чрез мене.
58 Този е хлебът който слезе от небето; не както вашите бащи ядоха манната и умреха; който яде този хлеб ще бъде жив във веки.
59 Това рече той в съборището като поучаваше в Капернаум.
60 И тъй, мнозина от неговите ученици като чуха рекоха: Жестока е тая дума: кой може да я слуша?
61 Но Исус като узна в себе си че негодуват за това учениците негови, рече им: Това ли ви съблазнява?
62 А ако Сина человеческаго да възлезва дето е бил отпърво?
63 Духът е онова което дава живот: плътта нищо не ползува: думите които аз ви говоря дух са и живот са.
64 Но има некои от вас които не верват. Защото знаеше Исус из начало кои са що не верват, и кой е дето ще го предаде.
65 И казваше: За това ви рекох че никой не може да дойде при мене ако не му е дадено от Отца ми.
66 От това мнозина от неговите ученици се повърнаха назад, и не ходеха вече с него.
67 Тогава рече Исус на дванадесетте: Да ли искате и вие да си идете?
68 А Симон Петър му отговори: Господи, при кого да отидем? ти имаш думи на живот вечен;
69 и ние повервахме и познахме че ти си Христос, Син на Бога живаго.
70 Отговори им Исус: Не избрах ли аз вас дванадесетте? но един от вас е дявол.
71 Казваше за Юда Симонов Искариотски; защото той, който бе един от дванадесетте, щеше да го предаде.
Цариградски превод