1 И когато настана денът на Петдесетницата, всичките беха единодушно събрани на едно.
2 И внезапно стана екот от небето като че идеше силно духане от ветър, и изпълни всичката къща дето седеха.
3 И явиха им се езици като огнени, които се разделяваха, и седна на всекиго от тех по един.
4 И изпълниха се всички с Духа Светаго, и начнаха да говорят чужди езици които Духът им даваше да говорят.
5 А тогава имаше в Ерусалим да живеят Юдеи, человеци благочестиви от всеки народ що има под небето.
6 И щом се разчу това, събра се народът; и смутиха се; защото всеки един от тех чуеше ги да говорят неговият език.
7 И смаяни всички чудеха се, и думаха си един на друг: Ето, всички тези които говорят не са ли Галилеяни?
8 И как ние ги чуем да говорят всеки по собствения наш език в който сме родени?
9 Партяни и Мидяни и Еламити, и които населяват Месопотамия, Юдея и Кападокия, Понт и Азия,
10 Фригия и Памфилия, Египет и Ливийските страни които са около Киринея, и чужденци от Рим, Юдеи и прозелити,
11 Критяни и Араби, чуем ги да говорят по нашите езици величията Божии.
12 И смаяни всички недоумеваха се, и един на друг си думаха: Какво ли ще е това?
13 А други им се присмиваха и казваха че са пили много сладко вино.
14 А Петър с единадесетте стана, възвиси гласа си, и проговори им: Мъже Юдеяни, и всинца които живеете в Ерусалим, това да знаете, и дайте внимание на моите думи;
15 защото тези не са пияни както вие мислите, понеже е третий час на деня;
16 но това е реченото чрез пророка Иоила:
17 "И ще бъде в последните дни, казва Бог, ще излея от моя Дух на всяка плът; и ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви, и юношите ваши видения ще виждат, и старците ваши сънища ще сънуват;
18 и още през ония дни ще излея от Духа моего на рабите мои и на рабините мои, и ще пророчествуват;
19 и ще покажа чудеса на небето горе и знамения долу на земята, кръв и огън и пара и дим:
20 слънцето ще се превърне в тъмнота и луната в кръв преди да дойде великият и пресветлият ден Господен;
22 Мъже Израиляни, послушайте тези думи: Исуса Назарянина, мъж доказан вам от Бога със сили, чудеса, и знамения, които Бог направи чрез него по сред вас, както и вие знаете,
23 него, предаден по предопределената воля и предведението Божие, вие като хванахте, чрез ръцете на беззаконници на кръст го приковахте и убихте;
24 когото Бог възкреси като развърза болезните на смъртта, понеже не бе възможно да бъде държан той от нея.
25 Защото Давид казва за него: "Гледах Господа пред себе си винаги; понеже е от десната ми страна, да се не поклатя;
26 за това сърдцето ми се развесели, и зарадва се езикът ми; а още и плътта ми в надежда ще почива;
27 защото нема да оставиш душата ми в ад, нито ще оставиш преподобния си да види изтление:
29 Мъже братя, мога да ви кажа свободно за патриарха Давида че умре и погребен бе, и гробът му е у нас до днешния ден.
30 И тъй, понеже беше пророк и знаеше че с клетвата му се закле Бог че от плода на неговите чресла по плът ще въздигне Христа, да го постави на престола му,
31 предвиде и говори за възкресението Христово, че не бе оставена душата негова в ад, нито плътта му виде изтление.
32 Тогаз Исуса възкреси Бог, на което ние всинца сме свидетели.
33 И тъй, като се възнесе с Божията десница, и взе от Отца обещанието на Светаго Духа, изле това което сега вие виждате и чуете.
34 Защото Давид не е възлезъл на небеса; но той казва: "Рече Господ Господу моему: Седи от десно ми
36 И тъй, здраво да знае всичкий дом Израилев че тогоз Исуса когото вие разпехте, Бог е него направил Господ и Помазаник.
37 Това като чуха те, дойде сърдцето им в умиление, и рекоха на Петра и на другите апостоли: Що да сторим, мъже братие?
38 И Петър им рече: Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа.
39 Защото обещанието е на вас, и на чадата ваши, и на всички далечни, колкото ще призове Господ Бог наш.
40 И с много други речи засвидетелствуваше, и предумваше ги, и казваше: Избавете се от този развращен род.
41 И тъй, тези които приеха с радост словото негово покръстиха се; и приложиха се в този ден до три хиляди души.
42 И пребъдваха непрестанно в поучението апостолско, и в общeнието, и в преломяването на хлеба, и в молитви.
43 И страх обзе всека душа; и много чудеса и знамения биваха чрез апостолите.
44 И всичките верващи беха наедно, и всичко имаха общо;
45 и стоката и имането си продаваха и разподеляха ги на всички, всекиму според нуждата що имаше.
46 И всеки ден пребъдваха единодушно в храма, и преломяваха хлеб от къща в къща, и приимаха храна с радост и простосърдечие,
47 като хвалеха Бога, и беха благоприятни на всичкия народ: а Господ всеки ден прибавяше на църквата спасяемите.
Цариградски превод